Социалното неравенство е коренът на тероризма в Близкия изток

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Година след като като книгата му „Капиталът в XXI век“ оглави класацията на бестселърите в Америка, Томас Пикети публикува нов анализ за неравенството в доходите. Този път той е насочен към проблемите в Близкия изток и може да се окаже дори по-спорен от тезите в книгата му, които продължават да предизвикват дебати сред политици и икономисти.

Още по темата:

Новият аргумент, който Пикети защитава пред френския Le Monde е, че неравенството е основният двигател на тероризма в Близкия изток, както и на терористичните атаки в Париж на 13 ноември. Споед него западните държави трябва да обвиняват главно себе си за това неравенство.

Пикети пише, че политическата и социалната система в Близкия изток е станала твърде крехка заради съсредоточаването на многомилиардно петролно богатство в ръцете на няколко държави със сравнително малко население.

Ако се вгледате в региона между Египет и Иран, в който влиза и Сирия, ще откриете няколко петролни монархии, които контролират между 60 и 70% от богатството и едва 10 на сто от 300-те милиона души там.

Авторът не уточнява за кои държави говори, но съдейки по изследване на неравенството в Близкия изток, в което той взима участие, можем да кажем, че става дума за Катар, ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн и Оман. Данни от 2012 г. показват, че в тях живее 16% от населението на региона, което генерира 60% от брутния му вътрешен продукт.

По думите на Пикети концентрацията на толкова голямо богатство в страни с толкова малка част от населението прави региона „този с най-голямо неравенство на планетата“.

В рамките на тези монархии малка част от хората контролират повечето богатство, докато мнозина, сред които деца, жени и бежанци, са в състояние на полу-робство. Тези икономически условия стават основание за джихадисти и жертви на войните в региона, започнати от западните сили.

Списъкът на автора започва с първата война в Персийския залив, която е довела до връщане на петрола в ръцете на емирите. Тезата му е, че икономическите лишения и ужаса на войните, от които са спечелили едва малцина жители на региона, са създали „буре с барут“ за терористична дейност в целия Близък изток.

Пикети обвинява директно Запада за неравенството в региона и монархиите, които го поддържат.

„Това са режимите, които са поддържани военно и политически от западните сили. От своя страна те купуват от Запада оръжия и инвестират в бизнеси и футболни клубове. Не е изненада, че уроците ни за социална справедливост и демокрация не се приемат топло от младежите в Близкия изток“, пише той.

Икономистът смята, че тероризмът, който се корени в неравенството, може да се пребори само и единствено с икономически мерки.

За да спечелят доверието на онези, които не споделят богатството в региона, западните страни трябва да покажат, че са също толкова загрижени за социалното развитие на региона, колкото и за финансовите си интереси и взаимоотношенията с управляващите семейства.

Начинът да го направят е да се гарантира, че парите от петрол ще отидат за регионално развитие, включително много сериозно подобряване на образованието.

Пикети осъжда дискриминацията срещу имигранти на трудовия пазар във Франция и огромната безработица сред етническите малцинства в страната. Той казва, че Европа трябва да се отдели от строгите икономии и да започне наново модела си на интеграция и създаване на работни места. Авторът отбелязва, че континентът е приемал по 1 милион нови имигранти на година преди световната финансова криза.

Тезите на Пикети не получават сериозна подкрепа в САЩ. Те лежат на няколко спорни принципа, като въпросът колко по-голямо е неравенството в Близкия изток, в сравнение с други региони в света.

В изследването си от миналата година той оценява икономическата пропаст между бедни и богати като изключително голяма. Данните показват, че най-богатият 1% от населението на Близкия изток дели 25% от богатството в региона. За сравнение в САЩ този дял е 20 на сто, в Западна Европа (11%), а в Южна Африка – 17 на сто.