Свърши епохата на евтиния труд в Китай

Китай

След като годините на икономически бум в Китай увеличиха заплатите, а делът на населението в трудоспособна възраст достигна своя връх, държавата изгуби един от основните си козове – евтината работна ръка. Мултинационалните компании се адаптират към новите реалности на пазара на труда и развитието на технологиите, замествайки работниците във фабриките, пише WSJ. Array

Levi Strauss започва да произвежда дънки в Китай преди 30 години, разчитайки на привидно несекващия поток от евтина работна ръка. Но ситуацията се е променила, а през следващите десетилетия недостигът на работници в Китай ще принуди Levi и други западни марки или да променят своя бизнес в страната – или да я напуснат. Тези промени бележат нов етап на глобализацията, която ще бъде важно за автоматизация и близостта до пазарите.

Това вече се вижда в град Чжуншан, в близост до Хонконг, където лазерите, автоматичните машини за шиене и дигитални принтери заменят десетки работници в предприятие на Levi. „Трудът е все по-скъп, а технологията – все по-евтина“, казва Андрю Ло, главен изпълнителен директор на Crystal Group, един от най-големите доставчици на Levi в Китай.

През октомври Китай обяви, че прекратява политиката на „едно семейство – едно дете“, но е малко вероятно тази мярка да реши сериозния демографския проблем, защото много китайци просто не желаят повече от едно дете, казват икономисти. Което означава, че ще отнеме поне 16 години преди тези деца да станат работна сила.

Страхувайки се, че производителите ще започнат да напускат страната, през 2014 г. президентът Си Дзинпин призова да се направи „революция в областта на индустриалните роботи“ в Китай – страната, която е и най-големият пазар за тях в света.

Но не е ясно дали това ще помогне да се съкратят рязко разходите, както навремето мигрантите от селските в индустриалните райони. Според някои експерти, такива изобретения като 3D-принтери могат сериозно да променят производството през 2050 г. Предполага се, че те ще бъдат в състояние да произвеждат разнообразни стоки (от храната до дрехи и електроника), и в резултат ще се търсят все по-малко работници.

„Може би през 2050 г. 3D-принтерите ще бъдат в домовете и хората сами ще могат да произвеждат всичко необходимо. Това ще ни направи излишни“, казва Роджър Ли, изпълнителен директор на хонконгската TAL Group, основен доставчик на американски производители като Banana Republic и Brooks Brothers. Новото поколение роботи значително променя производствения процес.

Но ролята на Китай като център на световната продукция се намалява не само поради развитието на технологиите, но и в резултат на промени в предпочитанията на потребителите. Налице е нарастващо търсене на оригинални продукти, което прави отдалечеността от пазара сериозна слабост.

Може би фабриката ще стават по-малки и по-близо до потребителите. „Логистиката, маркетингът и данъците ще станат много по-големи пера в разходите в сравнение със заплатите. Всичко това би довело до намаляване на привлекателността на Китай“, казва Гари Хъфбауер, експерт по търговията в Института за международна икономика Питърсън.

Индустриалният и строителният сектор в Китай се развиха бързо заради притока на евтина работна ръка от провинцията, но процесът е завършен. Китайското икономическо чудо е към края си – евтините трудови ресурси пресъхват, а делът на населението в трудоспособна възраст започва да намалява.

Населението в трудоспособна възраст в Китай се увеличи със 380 милиона души в периода 1980-2015 г., а стотици милиони хора от селските райони са се преместили в градовете, в които работят в заводи, където заплащането е много по-ниско от световните стандарти.

Експортът на китайски стоки в чужбина се увеличави със 6700 процента в периода 1980-2007 г. и страната стана най-големият износител в света, надминавайки САЩ. Но напоследък населението в трудоспособна възраст е достигнала своя връх, а ООН прогнозира, че ще намалее с 212 милиона души до 2050 г.

Китай население

Освен това много работници се завръщат по родните места, за да се грижат за възрастните си родители. Очаква се, че до 2050 г. делът на китайците на възраст над 60 години ще се удвои до 36.5%.

Освен това през последните десет години заплатите на работниците са нараснали бързо, с над 10% годишно. В някои крайбрежни градове, разходите за труд (коригирани спрямо производителността) вече са достигнали $14.6 на час, докато в САЩ са $22.68, според бостънската Consulting Group.

Ако говорим за цената на електрическата енергия, Китай вече е по-скъпа държава за производство от Индонезия, Тайланд, Мексико и Индия, казват експертите на групата. През 2002 г. разходите за труд в Китай са били едва $0.6 на час.

Но всичко това няма да накара Levi да напусне Китай, където има около 200 фабрики – пет пъти повече, отколкото в която и да е друга страна. Според лидерите на Levi, те отдавна са изоставили стратегията за преместване на производството в най-бедните страни.

Вместо това, компанията търси други начини за намаляване на разходите, например чрез използването на нови технологии. През последните три години Levi е намалила броя на доставчиците с 40%, и използваните материали – с 50%.

Но, наред с това, Levi е започнала да произвежда дънки, които изискват по-малко обработка и производствени операции, в Камбоджа и някои африкански страни, където заплатите са по-ниски, а младото население се увеличава. И за да се намали времето за доставка, Levi започнаха да произвеждат известните си по цял свят дънки в Полша и Турция – за да са по-близо до европейците, и в Мексико – заради близостта до американците.