Защо мокрото куче е най-добрият приятел на марсохода

Selfie на марсохода „Curiosity“. Снимка: EPA/БГНЕС

Студент по механично инженерство създаде симулатор „мокро куче“, който може да бъде основата на самопочистващ се робот. Изобретението е вдъхновено, както може би се досещате от кучето, и наподобява въртеливите, „тръскащи“ движения, за да махне водата от повърхността си.

Създателят на симулатора Андрю Дикерсън от Техническия институт в Джорджия прави изследване, което показва как косматите бозайници – от мишки до кафяви мечки, тръскат телата си, когато са мокри, за да се изсушат.

Честотата на движенията е пряко зависима от размера им. Колкото по-малко е животното, толкова повече движения прави за секунда. Повече движения обаче не са равносилни на по-бързо изсъхване, коментира Дикерсън.

Мечката например трябва да се тръска от едната страна до другата по четири пъти в секунда. Отпуснатата кожа по голямото й тяло се мята с достатъчна сила, за да изхвърли водата от козината.

Мишката от друга страна трябва да повтори същата техника до 33 пъти в секунда, за да може да свали влагата от козината си.

Дикерсън провежда експерименти с различни космати бозайници (напр. мишка и куче), които включват заснемането на видео в забавен каданс на мокрото животно, докато се опитва да се изсуши.

Кой би предположил, че забавените клипове с мокри кучета, които ни забавляват напоследък, имат и научно приложение?

На базата на тези експерименти Дикерсън установява, че макар по-бавни от тези на мишката, движенията на кучето изтръскват много повече вода от козината му, отколкото по-забързаните и многобройни движения на малкия гризач.

Заключенията на студента по инженерство са, че едно куче може да се отърве от близо 70% от водата по козината си само за няколко секунди.

Тази техника, която Дикерсън прилага, за да създаде симулатора си, може да помогне на марсоходите, които често замърсяват соларните си панели и сензорите с марсиански прах, да се самопочистват.