Financial Times: "Южен поток" разединява ЕС

Financial Times: „Южен поток“ разединява ЕС

Снимка: Southstream.info

Решимостта на Русия да започне изграждането на голям газопровод към Европа през следващия месец, независимо от противопоставянето на Брюксел, изкара наяве разединението в Европейския съюз по отношение на конфронтацията с Москва, пише Financial Times.

Европейски политици в Брюксел настояват, че газопроводът „Южен поток“, който трябва да премине през Черно море и да достигне до Австрия (минавайки през България и Сърбия с отклонения за Италия и Гърция – б.р.) предлага на ЕС оръжие срещу Кремъл, докато кризата в Украйна се задълбочава.

Оръжие срещу Кремъл или троянски кон на Русия

В Европейската комисия обмислят как да използват закона за конкуренцията, за да контрират проекта, като ограничат количествата газ, които „Газпром“ може да пренася през тръбата (Третият енергиен пакет изисква 50 на сто от капацитета на тръбата да бъде запазен за трети страни, т.е. за други доставчици. б.р.). Миналия месец Европейският парламент препоръча „Южен поток“ да не се строи. Но Русия започна контраатака, използвайки добрите си търговски връзки с повечето европейски страни и спорната лоялност на някои от страните-членки.

Още по темата

Тази седмица „Газпром“ подписа предварителен договор с OMV за изграждането на частта от „Южен поток“ в Австрия. От руския газов концерн обявиха още, че швейцарската Allseas Group и италианската Saipem ще изградят подводните участъци от проекта в Черно море. Голяма част от тръбите за газопровода се произвеждат от германската Europipe.

Владимир Путин използва „Южен поток“, за да подкопае отвътре ЕС и неговата обща енергийна политика, смята бившият посланик на България в Москва, понастоящем енергиен консултант Илиян Василев. Според него страните-членки с интерес в проекта – Италия, Германия, България, Унгария и Австрия, са резервирани към налагането на широки икономически санкции срещу Русия.

Критична точка

Сделките с OMV, Saipem и Allseas идват на фона на ключов спир в България, който може да реши дали ЕС може да използва законодателството за защита на конкуренцията срещу „Газпром“. Битката за България е ключова, защото работата по строителството на проекта трябва да започне през юни, а социалистическото правителство е с едни от най-силните обвързаности с Русия в ЕС.

Основните спорове се въртят около европейското законодателство, известно като Трети енергиен пакет. Мерките в него предвиждат ограничаване на енергийните монополи и в резултат – на количествата природен газ, които „Газпром“ може да изнася за ЕС. Руската компания се бори по всякакъв начин срещу налагането на евродирективите, тъй като е възможно да осигурява едва половината от количествата, преминаващи по тръбата.

Според анализатори това ще е сериозен удар по рентабилността на проекта. Руските власти подчертават важността да се направи изключение от правилата за конкуренция, но Брюксел сигнализира, че е малко вероятно да даде на „Газпром“ свобода на действие.

София откри фронт за подкрепа

Българският парламент откри нов фронт в подкрепа на руската компания, като промени местното законодателство в опит да изключи черноморската част на „Южен поток“ от европейското законодателство, като му даде статут на неевропейска територия. ЕК реагира остро и предупреди България, че подводните тръби също са част от ЕС и добави, че София може да се изправи пред „правни последствия“.

Липсата на отстъпки от ЕС за Третия енергиен пакет е проблем за „Газпром“, която трябва да осигури финансиране на своя проект. По план първите газови доставки трябва да започнат още през следващата година, а Москва показа притесненията си, повдигайки въпроса за Третия енергиен пакет в Световната търговска организация.

„Това, за което са най-притеснени, е, че ЕС може да саботира „Южен поток“, твърди проф. Джонатан Стърн, член на Консултативния газов съвет за Русия към ЕС. Русия има ключов стратегически интерес в желанието да диверсифицира износа си извън Украйна. С планираните 63 млрд. кубически метра, „Южен поток“ е способен да замести почти целия обем газ, който в момента минава през Украйна (70 млрд. кубически метра, една трета от руския износ на синьо гориво за Европа – б.р.).

По-рано тази година „Газпром“ бе на косъм да спечели важно изключение от правилата за конкуренция на ЕС за доставките на газ за Германия. Руските власти се надяваха, че това е знак, че ЕК може да покаже гъвкава политика и спрямо „Южен поток“. Въпреки това представителите на Комисията сега твърдят, че изключенията от Третия енергиен пакет са замразени по политически причини.

Кремъл е готов на всичко

Според Илиян Василев, ако получи изключения, Русия би платила за проекта от собствената си хазна. Според него президентът Владимир Путин би защитил проекта на всяка цена, защото представлява „огромен лост на влияние“.

Разделението в Европа расте. Италианските петролни компании Eni и Saipem имат важни дялове в изграждането на „Южен поток“, макар политическата подкрепа от Италия да е под въпрос (проектът беше замислен, когато на власт беше Силвио Берлускони, известен с приятелството си с Владимир Путин, а сега премиер е Матео Ренци – б.р.)

Унгария не е така открита в подкрепата за „Южен поток“, колкото е България, но продължава да поддържа близки отношения с Русия. Това личи от стартирането на проект за два руски ядрена реактора за 14 млрд. долара.

Професор Стърн иронично отбелязва, че кризата прави заобикалянето на Украйна от тръбопроводи като „Южен поток“ още по-важно за европейските енергийни доставки. „Може да се изправим пред ситуация, в която обвиняваме Русия, че не доставя газ, а в същото време предотвратяваме доставките през тези тръби. Това е черен фарс“, завършва той.