Брюксел одобри газовия хъб и интерконектора с Гърция

Сномка: ЕРА/БГНЕС

България може да получи европейско финансиране за изграждането на т.нар. газов хъб на своя територия, както и за интерконекторната връзка с Гърция. Това стана ясно, след като Европейската комисия одобри списък от общо 195 енергийни проекти, определени като ключови за ЕС.

Още по темата:

Изграждането на газов разпределителен център в България беше предложено от премиера Бойко Борисов след спирането на проекта „Южен поток“.

Страната ни вероятно ще може да разчита на европейска финансова подкрепа за реализацията на 12 от големите си проекти в енергетиката.

Еврокомисията определя като приоритетно за общността изграждането на газовите интерконектори с Гърция, Сърбия, Турция и Румъния, разширяването на капацитета на хранилището в Чирен, както и модернизацията на северната част от вътрешната ни газопреносна мрежа.

Общо 5.35 млрд. евро ще бъдат отделени за финансирането на ключовите инфраструктурни проекти в Европа до 2020 г.

Докъде стигнаха проектите

Газовата връзка с Гърция е единственият проект, който получи държавни гаранции в бюджета за 2016 г. Днес проектът влиза за първо четене в парламента.

Въпреки уверенията на министъра на енергетиката Теменужка Петкова обаче, все още не е определена дата за подписване на окончателното инвестиционно решение за изграждане на интерконектора Гърция-България.

Интерконекторът Гърция-България е част от Южния коридор и ще осъществи пренос на каспийски газ за Европа. Дългият 180 км тръбопровод между Комотини и Стара Загора трябва да осигури доставки на природен газ, за да намали зависимостта от руски газ.

България, Румъния и Унгария биха могли да получават газ не само от тръбопровода TAP от Каспийско море, но и от други източници чрез гръцкия терминал за втечнен газ в Ревитуса – до Атина.

Проектът за газовата връзка с Гърция е разработен от базираното в София съвместно дружество „Ай Си Джи Би“ АД (ICGB), в което участва БЕХ, Посейдон/DEPA-Гърция и Edison-Италия с по 50%. Одобрено е финансиране от около 45 млн евро от ЕС – по-малко от половината от прогнозната цена.

Преди месец най-сетне беше даден старт и на проекта за разширяване на подземното газово хранилище Чирен. Целта е обемът на съоръжението да нарасне от сегашните 550 млн. куб. м полезен капацитет до 1 млрд. куб. м, както и да се финансират 10 нови сондажа. България консумира годишно около 2.5 млрд. куб. м природен газ.

ЕК ни критикува

Европейската комисия отправи остри критики към енергетиката на България в първия си годишен доклад за състоянието на т.нар. Енергиен съюз. Комисията пое ангажимент да докладва за изпълнението на този приоритет, за да се намали зависимостта на европейските държави от енергийни суровини.

България остава уязвима от нови прекъсвания доставките на газ, пише в документа. Вносът на природен газ и ядрено гориво в България идва изцяло от Русия, а алтернативите като централи за втечнен газ или хранилища са ограничени, припомня Еврокомисията.

Строежът на ключови инфраструктурни проекти, които биха модернизирали газопреносната мрежа и подсилили газовите връзки със съседните Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, се бавят заради регулаторни и финансови трудности, отбелязва Брюксел.

Въпреки едни от най-ниските цени на тока за домакинствата в Европа, България се определя като най-уязвимата членка в Съюза по отношение на т.нар. енергийна бедност. Това означава, че голяма част от населението е изложено на риск от бедност и не може да поддържа жилищата си достатъчно топли. На правителството се препоръчват мерки за намаляване на енергийната бедност и схеми за подпомагане социално уязвимите потребители.

Комбинация от сложни фактори и бездействие за реформиране на енергийния сектор задълбочават проблемите и застрашават финансовата стабилност на енергийните производители, смята Еврокомисията. Тя изрежда сред недостатъците експанзията на ВЕИ-та със щедри субсидии за изкупуването на електричество от слънчева и вятърна енергия, дългосрочните договори с фиксирани цени и слабия и политически зависим енергиен регулатор КЕВР.