Малкият император още дълго ще властва в Китай

Въпреки че Китай се отказа вече от политиката за едно дете, стереотипът за разглезеното единствено дете още дълго няма да бъде разчупен, коментира Хана Бийч в анализ за Time.

Още по темата:

Новината, че Китай официално слага край на политиката „Едно семейство – едно дете“ може да създаде нов застрашен вид: „малкият император“, или единствения наследник, рожба на спорната схема за семейно планиране в нация, която надвиши 1.37 милиарда.

В продължение на 30 години китайските власти лишаваха много семейства, предимно от градските райони, от щастието да имат повече деца – от едно единствено. „Малките императори“, както са наричани децата, продукт на социалното инженерство, са център на внимание за близо 150 милиона китайски семейства.

В местния фолклор малкият император е дундест, блед звяр, плюскащ KFC и играещ видеоигри, толкова разглезен, че не може да свърши нищо без помощта на възрастен. Децата са предимно момчета и като цяло се смятат за разглезени, неморални и нарцистични.

Това обаче не подхожда на визията за бъдещия лидер на втората по сила икономика в света. Както много други стереотипи и в този за самовлюбените единствени наследници има известна доза истина. Повечето китайски родители са израснали в лишения и е естествено да насочват вниманието и ласките си към безценното потомство.

И тъй като могат да обграждат с внимание само едно дете, родителите се стремят то да е добре образовано, за да си намери прилична работа. Ако детето е отличник и може да взема тестове с лекота, има ли значение дали може да готви, чисти или да споделя с приятели?

©EPA/БГНЕС

Въпреки че изстъпленията на малки императори са легендарни – и често преувеличени, стресът, на който тези деца са подложени, е другата страна на „медала“. Както се казва в китайската поговорка, върху плещите на единственото дете лежат надеждите на шестима души: на родителите му и на бабите и дядовците.

В страна, в която децата често финансират пенсионирането на родителите си – заради липсата на мрежа за социална сигурност, напрежението върху единственото дете може да е невъобразимо.

„Не винаги е добре да си във фокуса на цялото семейство. Родителите имат по-високи очаквания от единственото си дете“, обяснява Ниу Хайтао, учител в Джънджоу, столица на провинция Хънан.

Политиката на едно дете може и да е помогнала на Китай да регулира ръста на населението в една бедна страна, но демографските последици са страшни. Намаляващ брой младежи ще трябва да се грижи за растящата група застаряващи китайци. Дори по-зле, защото китайските семейства предпочитат момчетата, които наследяват семейното състояние. Милиони женски ембриони се абортират, за да се подсигури, че единственият наследник ще е от мъжки пол. Китай страда от изкривено полово съотношение – 115.88 момчета се раждат на всеки 100 момичета по данни за 2014 г.

Естественото съотношение е между 103 и 107 момчета срещу 100 момичета.

В трети клас, на който преподава Ниу, има 41 момчета и 29 момичета. „Изглежда, че всяка година има повече момчета от момичета в класовете“, казва той.

©EPA/БГНЕС

В момента в Китай има недостиг на булки, а проблемът ще се задълбочава. Близо 25 милиона китайци се смятат за „голи клони“ в семейното дърво. Броят им може да нарасне с още 5 милиона до 2020 г.

Днешните разглезени малки императори скоро ще наследят демографската тежест, наложена от политиката на правителството за едно дете – трудно ще си намират булки и ще трябва да се грижат за няколко остарели родители.

Няма гаранции, че ако се позволи на двойките в Китай да имат по две деца, не значи пълно отпадане на ограниченията върху утробите – ще доведе до бейби бум. Централните власти вече са разрешили на много двойки в някои градове да имат две деца.

Но цената на отглеждането им е толкова непосилна, че някои родители залагат на едно потомство. Други млади двойки, които са били единствени деца, по-скоро биха се фокусирали върху собственото си щастие и не виждат причина да се размножават изобщо. В това отношение градовете като Шанхай и Пекин не се различава особено от Сеул и Токио, където раждаемостта е спаднала драстично.

В проучване сред 52 000 души в китайската социална мрежа Weibo, 19.9% от анкетираните твърдят, че не искат второ дете, а 18% – че искат, но не могат да си го позволят. Други 13.4% смятат, че изобщо не смятат да имат деца. Едва 35.8 на сто заявяват, че промяната ще им позволи да имат второ дете.

Дори и със забележителния край на политиката на едно дете, малките императори вероятно ще продължат да властват над Китай.