Турция разби лагер за деца-джихадисти в Истанбул

©EPA/БГНЕС

Турските власти задържаха 50 души от таджикски и узбекски произход, заподозрени за връзки с „Ислямска държава“ (ИД) на 18 октомври в Истанбул. Общо 24 от тях са били деца, обучавани в мазета в кварталите „Пендик“ и „Башакшехир“, съобщи турският ежедневник Vatan.

Още по темата:

Заподозрените са обучавали децата, като са използвали апартаментите за тренировъчни лагери за терористи, сочат доказазателствата, събрани от отдела против тероризма на турската полиция. Щурмувани са 18 апартамента.

Узбекистанците са разяснявали на децата основните тези на ИД, както и живота в самопровъзгласения „халифат“ на територията на Сирия и Ирак.

През август Узбекистанското ислямистко движение, местен клон на „Ал Кайда“, базиран край границата с Афганистан, се врече във вярност на ИД. Според службите в бившата съветска република, над 5000 узбеки се сражават в Сирия на страната на радикалната сунитска групировка.

Турция засили натиска срещу „Ислямска държава“ на своя територия, след като двама атентатори-самоубийци убиха 102-има и раниха стотици други, взривявайки се на митинг на прокюрдската Демократична партия на народите в Анкара.

Досега в разследването на един от най-големите терористични актове в Турция са задържани 13 лица, заподозрени за връзки с ИД и планиране на атентата.

Взривовете се случиха преди планираните на 1 ноември предсрочни парламентарни избори в Турция, на която управляващата от 2002 г. Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се надява да възстанови абсолютното си мнозинство. Все повече анализатори обаче изразяват съмнение в това.

Политиката на Турция я направи уязвима

Турската външна политика доведе до враждебна международна и регионална среда, а вътрешната политика разпали разделение в обществото. Така смята проф. Атила Сандъклъ, който казва в интервю за Hurriyet, че точно това е направило Турция уязвима за тероризма.

Лидерите на страната трябва да поставят под контрол религиозните си убеждения и емоции, за да избегнат грешните си преценки за терористичните организации, съветва ученият, който е президент на мозъчен тръст в сферата на сигурността.

По думите му с присъединяването на Турция към водената от САЩ коалиция срещу ИД вероятността от атентати е станала по-голяма.

На въпрос за проблемите с тероризма в Турция в миналото и какво се е променило сега, Сандъклъ отвърща, че до 2010-а страната е била притегателен център. Но с началото на Арабската пролет, Анкара е развила добри отношения с египетската организация „Мюсюлманско братство“ и излъчва послания, че е основен играч в Близкия изток.

Тази политика настоящият президент и бивш премиер Реджеп Ердоган следва от години и доведе до коментари от наблюдатели, че арабският свят вече не смята Турция за троянски кон на Запада в региона.

„Това беше предизвикателна нагласа – да се опълчиш на световните и регионални сили. Но ако една страна е дръзка, а в същото време не може да определи интересите си спрямо магнитуда на силата си, тогава ще погуби силата си, следвайки празни идеали.

Турция влезе в тази роля и освен това подразни глобалните и регионалните сили. След събитията в Либия, Западът и регионалните сили започнаха да си мислят, че развитието в региона е срещу интересите им. Така международната обстановка стана неблагоприятна за Турция. Достигнахме момента, в който нямаме приятелски настроена страна около нас“, отчита професорът.

Според анализатора местното противопоставяне е довело Турция до точката на кипене и на враждебност. „Когато международната общност и регионалните сили те виждат като враг, когато поляризацията води различни групи в страната да се смятат за врагове, тогава няма как да избягаш от това да станеш мишена на терористични актове“, смята Сандъклъ.

Две са били целите на терористите в атентата в Анкара – от една страна държавата, но от друга народът, казва Сандъклъ. Целта е била създаването на чувсто на недоволство в обществото.

„Сред множеството имаше два типа хора: първо кюрдите от Демократичната партия на народите (ДНП) и второ, алевитите с леви убеждения. С приравняването на опозиционната партия с Кюрдската работническа партия (ПКК), докато в същото време ИД се бие с кюрдската партия на Демократическия съюз в Сирия, целта може да е била да се накаже последната. За целта са атакувани чувствителни точки в турското общество. Цялата ситуация създава вътрешен конфликт“, обяснява той.

На твърденията на властите, че ИД и ПКК може да са действали заедно в атентата Сандъклъ не вярва, че подобно нещо е възможно. Анализаторът намеква, че терористичният акт дори може да е дело на чужди служби.

Турция води близо 30-годишна вътрешна битка с кюрдите, които се борят за независимост – и социализъм. Прокюрдската опозиционна ДНП разби монопола на ПСР в политическия живот на Турция, след като премина 10-процентния праг за влизане в парламента на изборите на 7 юни. Преговорите за коалиция, водени от ПСР и премиера Давутоглу обаче се провалиха и това наложи предсрочните избори на 1 ноември.