Германци правят бежанците програмисти

Активисти от Refugees on Rails

Вестон Ханкинс – германски предприемач, жонглиращ с три стартъпа, се оплаквал на приятел една нощ от липсата на компютърни програмисти в Берлин. И им хрумнала една идея: какво ще стане, ако обучат бежанци да пишат код, разказва Mashable.

„Това беше просто толкова очевидно“, казва Ханкинс, който заедно с приятелката си Ане Кер Рийхерт заключил, че курсовете по кодиране за бежанци не само ще компенсират недостига на технически умения в Европа, но и ще дадат начален тласък на новия живот на курсистите.

Още по темата:

„Ние можем да им помогнем да се интегрират, защото познаваме стартъп общността и сме добре свързани тук“, казва Ханкинс. И освен това, посочва той „те трябва нещо да правят“.

Безпрецедентният наплив на имигранти в Европа, водени от войната в Сирия, доведе до огромно изоставане в работата на властите, ангажирани с разпределянето на новопристигналите. Докато се опитват да разберат кой кой е, откъде е дошъл всеки един, дали трябва да им разрешат да останат и дали има къде да ги настанят, на мигрантите не им остава друго, освен да чакат.

Това състояние на неопределеност може да се проточи с месеци, охлаждайки еуфорията от достигането до Европа след толкова трудности.

В Германия, която е приела повечето от хората, потърсили убежище в Европа – вече към 600 000 за тази година – този период на дълго чакане е проблем, който трудно може да се пренебрегне. Всеки ден в Берлин стотици новопристигнали имигранти лагеруват пред градската служба по здравеопазването и социалните въпроси, чакащи да ги викнат по номер. Те се разхождат около бежанските лагери или седят по пейките, докато минувачите и времето минават покрай тях.

Много германци изявиха готовност да помогнат. Докато стотици хиляди хора се изсипваха в страната в последните месеци – с жп транспорт, пеш, понякога натъпкани в каросериите на камиони, доброволци се подреждаха да раздават храна и дори ги каниха да отседнат в домовете им.

Рийхерт обърнала внимание на огромния изблик на подкрепа и си блъскала главата как може да се използва най-добре тази енергия. Тя е основател на берлинската Peace Innovation Lab – свързана със Станфордския университет мрежа от хора, напрягащи умовете си, за да измислят решения на глобални проблеми.

Лабораторията за иновации вече била посветила две срещи на темата, когато Ханкинс й се оплакал в края на август колко трудно се намират добри програмисти.

Дни по-късно пуснали нов уебсайт за проекта си, който нарекли Бежанци на релси (Refugees on Rails, игра на думи от Rubi on rails – програмната рамка за начинаещи, която решили да преподават).

За броени седмици Ханкинс, Рийхерт и Ахмет Аджар, приятел-консултант, който те довели като партньор, осигурил десетки дарени лаптопи и предложения за безплатни офис пространства.

Ханкинс, ошлайфал се като главен технически ръководител на сайта за гостувания Couch Surfing, започнал да нахвърля учебна програма и да сее семена за училища за кодиране и в други европейски градове. Групата също тръгнала по бежанските лагери да търси студенти.

Мохамед, 26-годишен младеж от сирийския град Алепо, бил един от първите записали се, давайки си сметка, че няма какво да губи. Той е в Германия вече от 10 месеца, но няма право да кандидатства за работа, да си търси апартамент или дори да пътува извън Берлин, докато чака властите да уредят правния му статут.

Подобно на много други, които бягат от войната, животът Мохамед бил в режим „изчакване“ дълго преди пристигането му в Европа.

Той напуснал града си на 22, малко след като се дипломирал със степен по бизнес администрация и открил първия си ресторант. В следващите четири години той прескачал през целия регион, тъй като боевете изравнили града му. Опитал в Обединените арабски емирства, Либия, Египет, Турция, но не виждал бъдеще за себе си в никоя от тези страни. Когато братята му се отправили към Северна Европа, той решил да се присъедини към тях там, но отпечатъците му били снети от властите в Унгария, което възпрепятствало кандидатстването му за убежище другaде.

Адвокат в Германия работи по случая му, но засега не може да направи особено много.

„След десет месеца все още не правя нищо, само чакам. И аз не знам колко време“, казва той. „Така че ще е хубаво, ако можем да направим нещо, за да променим нашето бъдеще … Ако наистина научим нещо от програмата, то може да е от полза.“

Ханкинс и партньорите му все още довършват плановете си преди първия си клас по-късно този месец. Но са се спрели на схема за тримесечен курс, който ще даде възможност ученици с различна степен на квалификация да обединят усилия и да създадат свои собствени продукти или стартъпи.

„Можем (да включим) професионален програмист наданни, който никога не e работил с Ruby … и някой, който не се интересува много от програмиране, но иска да се фокусира върху дизайнерския аспект“, казва Ханкинс. „Тъй като те работят заедно в групи, могат да се допълват взаимно с уменията си“.

Mохамед смята, че ако научи как да си направи собствена интернет страница, това ще му помогне да отвори бизнес – може би още един ресторант, когато се реши проблемът му. Друг перспективен студент обмисля уеб сайт, който ще бъде от полза за него и други бежанци веднага: гид за Берлин на арабски, специално насочен към бежанците.

Независимо дали ще им донесе бизнес успех или не, Ханкинс се надява, че училището най-малко ще даде на курсистите ново чувство за цел.
„Това е школа по кодиране за бежанците, както я наричаме, но е повече нещо като програма за интеграция. Тя ги отвежда на различни места в Берлин и ги среща с различни хора „.

И ако междувременно се случи той да попадне на добри технически специалисти, за да запълни някои от собствените си работни места, Ханкинс казва, „това би било наистина страхотно също.“