Когато скейтът беше млад

Снимка: Хю Холанд

В средата на 70-те години безкрайно лято застигна Южна Калифорния, като изпари водата от отводнителните канали и крайградските басейни и така предизвика раждането на движение, което промени алтернативната култура завинаги.

Още по темата:

Дали липсата на вода беше причина? Или креативността, която често заменя скуката. Вече няма значение. Докато горещия въздух трептеше над асфалта, поколение тийнейджъри започна да търка колелата на груби дървени дъски и да се спуска по всеки наклон, който успее да открие.

Сушата създаде град с безкраен потенциал. Веднъж прескочили телените огради и преминали тихо през двора на съседите, за да избегнат злото куче, тези младежи се качваха на бордовете си и се спускаха по бетонните вълни на празните басейни в Лос Анджелис.

Диви и безстрашни, те откриха начин да избягат от ежедневието и положиха началото на златната ера на скейтборда. В края на 1975-а фотографът Хю Холанд започва да запечатва кадри със стотиците скейтъри по всеки крайбрежен булевард и паркинг на Венис Бийч.

В продължение на три години той снима младежите, прототипи на съвеременните легенди в скейтборда Родни Мълен, Майк Мо и Крис Хаслам. Фотопоредицата на Холанд, озаглавена „Само местни“ улавя света на скейтборда, преди всяка тениска и дъска да бъдат маркирани с фирмено лого.

Снимките му остават символ на младостта и свободата в Америка от миналия век и създават усещането, че лятната ваканция никога няма да свърши.