Всеки пети българин го боли душата. На държавата не й пука

Психичните разстройства у нас не са толкова редки – около 20% от населението има някакъв проблем, т.е. над 1 милион. Това заяви в интервю за БНР националният консултант по психиатрия и началник на психиатричната клиника на УМБАЛ „Александровска“ професор Вихра Миланова. Тя обясни, че освен самите пациенти, потърпевши са и близките на болните, и техните семейства, но един от най-големите проблеми на хората с психични заболявания е отношението на обществото към тях. [mutual_related-posts]

„Не е случайно мотото „Психично здраве с достойнство“ на Световния ден на психичното здраве – 10 октомври, защото хиляди хора с психични заболявания, както в България, така и по света, са с ограничение в техните човешки права. Те са до голяма степен дискриминирани поради своята болест. Анализът на хора с психични разстройства сочи една много голяма „дамга“ – наличието на стигма – това е общественото отхвърляне, неудовлетворението и наличието на предразсъдъци. Това е нещо, което непрекъснато съпътства живота на тези хора“.

Националният консултант по психиатрия подчерта, че създаването на мрежа от заведения с медицински и социален облик, но не болнични, е необходимост, за да се осъществява подкрепа за пациентите, които живеят с психични заболявания. „Това са дневни центрове или друг тип защитени жилища, в които тези хора могат да пребивават денонощно и в тези служби те биха могли продължително време да се учат да живеят независимо“, обясни проф. Миланова.

Още през 2013 г. националният консултант по психиатрия поиска да бъде създаден регистър на психично болните, но данните в него да не са общодостъпни, а да служат само на медиците и експертите. Тогава тя бе категорична, че голяма част от психично болните получават медицинска грижа, но след излизането от болницата нямат адекватно обслужване. Няма служби и подготвени екипи, които да продължат да проследяват състоянието им.

Създаването на такъв регистър бе заложено в Закона за лечебните заведения, който в началото на септември бе разгледан от комисията по здравеопазване в 43-ото НС. Депутатите обаче го отхвърлиха.

Силно ограничен достъп до прегледи

„България отдавна има нужда от действена нормативна, институционална и професионална рамка за психичното здраве, за превенцията на заболяванията около него, за рехабилитацията и терапията. Истината е, че изоставаме много от европейските стандарти. А тенденциите у нас са същите като в ЕС – хората живеят в много сериозен психосоциален стрес и не случайно има ръст на тревожните разстройства, на фиктивните, на проблемите със зависимостите“. Това заяви за БГНЕС Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Той отбелязва един особено важен проблем за България – психичните грижи не попадат в регистъра на плащаните от НЗОК, както е в нормално функциониращите системи. Това, отбелязва Димитров, прави достъпа до такива грижи почти невъзможен за повечето българи, тъй като огромна част от психотерапевтите и клиничните психолози са недостъпни.

Богати страни като Германия, Австрия, да не говорим за САЩ хората със здравноосигурителни програми имат достъп до голям, достатъчен брой посещения при квалифицирани специалисти. В развитите страни близо една трета и повече от всички здравноосигурителни разходи отиват за превенция на проблемите с психичното здраве, за психотерапия и за психично консултиране. Докато у нас не е правено никога скрининг проучване при децата за психическото им здраве, с което могат да се избегнат около 30% евентуални психически усложнения в по-късна възраст.

Психологът отбелязва и сериозния проблем за липсата на точна статистика колко от българите имат психични отклонения – последната е отпреди 2010-а. „За да се направи пълно епидемиологично проучване трябва да се обхванат много хора, а заради стигмата много българи не дават точни отговори, така че с анкетни методи това не може да се постигне. По-скоро трябва да се наблюдават проблемите в зародиш. А когато хората стигнат до психиатъра е вече твърде късно… химическата терапия се приема като последна стъпка“, казва специалистът.

По думите му в България имат 5 пъти по-занижен достъп до прегледи, отколкото средния за страните от ЕС, на фона на близо 2 пъти по-голяма потребност. Изследване на Дружеството на психолозите е установило, че близо 88% от жените и 72% от мъжете у нас заявяват, че биха посещавали психотерапевт не защото са болни, а защото имат тревожни мисли, напрежение, безсъние – все ранни симптоми, които предупреждават за психично здраве в риск. Но не могат да си го позволят.

Димитров призова народните представители най-сетне да откликнат на предложения с 20-годишна давност в България да се приеме закон, който не само да регулира професията на психолога, но и да конституира ясно гилдията „в близост до това, което имат като юридическа база лекарите“.