Колко струва руската война в Сирия

Снимка: EPA/ БГНЕС

Военното участие на Русия в Сирия със сигурност затвърди позицията на президента Башар ал-Асад, но дали ще доведе до трайно решение на сирийския конфликт? Русия може би бележи победи сега, но има много уязвими точки в руската военна стратегия. Все пак, в авторитарна държава като Русия, цената на сирийската война е малко или много управляема, тъй като гласовете на опозицията могат лесно да бъдат заглушени с помощта на националистическата пропаганда или други инструменти на държавното управление. Коментар на Селин Наси за Hurriyet Daily News

Начинът, по който Русия пое юздите на сирийската политика и дори предложи помощ на иракчаните, съвсем естествено не се хареса на администрацията на американския президент Барак Обама. Язвителните забележки на високопоставени американски представители „да оставим Русия да падне в сирийското тресавище“ от една страна подчертават ограничените ресурси на Русия да се справи с хаоса на бойното поле в страната, разкъсвана пета година от конфликт. Но за тези, които четат между редовете, означават: „Щом ние не успяхме да го направим, значи и руснаците няма да могат“.

Още по темата:

Като „несвободна“ страна – според индекса за демокрация на Freedom House, и на 152-о място от 180 страни по свобода на словото, стремежите на Русия към световно лидерство плашат привържениците на либералната демокрация. В рязък контраст с парализираното и нерешително отношение на Запада, особено на САЩ, към зверствата над цивилното население в Сирия, решителността и желанието на Русия да се включи в борбата увеличи авторитета й пред съюзниците й и принуди партньорите в международната коалиция срещу „Ислямска държава“ да преразгледат стратегиите си.

Отдавна се дебатира, че без надеждни сили на бойното поле, унищожението на ИД е невъзможно, ако се осланя само на въздушни офанзиви. Стратегията на САЩ се оказа ефикасна единствено при намесата на сирийските кюрдски сили. Предвождани от кюрдската партия в Сирия – Демократически съюз, и с помощта на американските въздушни удари, те успяха да си върнат контрола над Тел Абяд от ИД. (Тел Абяд е от стратегическо значение – контролът върху него означава и контрол върху пътя, свързващ турската граница с град Ракка. Б.р.)

Сега руските въздушни сили осигуряват въздушно прикритие за сирийската армия и бойците от ливанското шиитско движение „Хизбулла“, изпратени от Иран, заедно с руските военни „съветници“.

След като руската Дума разреши използването на войски зад граница, Русия започна въздушната си кампания в Сирия. Скоро обаче стана ясно, че Русия се е прицелила не само в ИД, но и в бунтовническите групи, които притискат силите на президента Башар ал-Асад в и около Дамаск, Хомс, Хама и Идлиб.

Военно участие на Русия в Сирия със сигурност ще втвърди дипломатическата и военна позиция на Асад, но все още е твърде рано да се каже дали ще допринесе за намирането на трайно решение. В тази връзка е необходимо да се подчертаят редица уязвими точки във военната стратегия на Русия.

Първо, военната кампания не е насочена само срещу ИД, но и срещу други опозиционни на сирийския режим групи. Това обяснява непродуктивните резултати за Русия, защото тласка сунитските групировки към обединение около ИД (също сунитска групировка – б.р.) на фона на заплахата от общо унищожение от правителството на Асад. Важно е да се запомни, че в основата на всичко е съпротивата срещу режима на Асад.

Второ, скорошното изявление на руската православна църква, в което тя призова за „свещена война“ в Сирия, беше само в услуга на джихадистите, които претендират, че Западът е започнал кръстоносен поход срещу всички мюсюлмани. Това може да направи Русия уязвима за джихадистки атентати вътре в страната.

Друг важен въпрос е дали Русия ще бъде в състояние да поеме икономическата тежест на военното си участие в Сирия заедно с ангажимента си в Украйна. Поради ниските цени на петрола, (почти двоен спад от близо година) и продължаващите икономически санкции, руската икономика се очаква да се свие с около 3.4% през тази година. Докато инвестициите намаляват, инфлацията остава висока.

Русия страда от сериозна стагнация, но би било неправилно да се заключи, че икономиката й е на ръба на срива. Напротив, девалвацията на рублата спрямо долара тази година бе в полза на износителите. Въпреки че санкциите на САЩ и Запада, наложени заради руската анексия на Крим и конфликта в Източна Украйна, затрудниха Русия да финансира бюджета си чрез заем, резервните фондове помогнаха на олигарсите, с което страната успя да се справи с икономическия цикъл. Освен това, предвид факта, че в Сирия се използва военно оборудване, произведено в Русия, разходите за военната намеса не са непоносими.

Въпреки това, икономистите предупреждават, че на Кремъл може да се наложи да въведе нови данъчни закони или да извърши структурни реформи, като например повишаване на възрастта за пенсиониране, така че да се създадат нови финансови ресурси. В дългосрочен план, освен ако цената на петрола не тръгне нагоре, ще бъде трудно за Русия да поеме финансовите тежести от едно дългосрочно военно участие. Рано или късно, ще бъде платена и политическата цена за военните начинания.

Резултати от проучване, публикувани на 28 септември от центъра Левада, уважавана независима социологическа агенция, сочат, че само 14% от руснаците подкрепят изпращането на военни части в Сирия. Недоволството вероятно ще нарасне с военните загуби и жертви в Сирия или в случай на евентуална терористична атака в Русия.

Все пак, в авторитарна държава като Русия, цената на сирийската война е малко или много управляема, тъй като гласовете на опозицията могат лесно да бъдат заглушени с помощта на националистическата пропаганда или други инструменти на държавното управление.

Най-добре е просто да наблюдаваме как ще се разиграе руското лидерство в Сирия.