Страхът от бежанците е по-голям от наплива

Имигранти пред центъра в Харманли. Снимка: БГНЕС

Около половин милион мигранти са влезли за 2015 г. в Европейския съюз, което е нищожен брой на фона на населението на Европа. Това заяви Радослав Стаменков, шеф на мисията на Международната организация за миграция за България, на конференция за бежанската криза, организирана от евродепутата Светослав Малинов.

Още по темата

„Може да ни се струва, че целият свят чука на вратата, но това не е така“, посочи представителят на МОМ. Стаменков подчерта, че не всички мигранти от Близкия изток имат желание или възможност да дойдат в Европа и припомни, че броят на мигрантите в почти всяка от съседните на Сирия страни – като Ливан и Турция, далеч надхвърля общия брой на отправилите се към ЕС.

Страховете на европейците обаче са големи, каза той. Като част от решението на проблемите с бежанския поток той изтъкна програмите за доброволно връщане в родните им страни – в случай, че конфликтът, от който хоратя бягат, е приключил, както и програмите за интеграция на мигрантите.

Същевременно той посочи, че разселването на 120-те хиляди бежанци, за които европейските страни се споразумяха миналата седмица, няма да помогне особено, предвид динамиката в посока Европа (България според задължителните квоти, трябва да приеме 852 бежанци незабавно и други 700 догодина – бел.ред.). Само в Гърция в момента има над 350 хиляди мигранти, а в Италия – над 130 000, посочи той.

На конференцията присъства и гръцкият посланик в София Димостенис Стоидис, който апелира за повече солидарност между страните в Европа по проблема с бежанците.

Според Светослав Малинов редица страни в Европа подхождат арогантно към проблема, стремейки се да оставят топката в полето на държавите по външната граница на ЕС – като Италия, Гърция, Кипър, Малта, България. Всяко евро, отделено от ЕС, за бежански центрове в Турция, косвено подпомага и България, заяви той.

Къде сме ние

От началото на годината бежанският поток към България се е увеличил, обобщи председателят на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков. Според актуалните данни към 23 септември 11 742 души са потъсили закрила в страната – повече отколкото за цялата 2014 г., когато броят им е бил 11 081 души.

От 2010 г. броят на потърсилите закрила в страната е малко над 33 000 души, от които 9300 са получили бежански статут.

Най-голяма е групата на сирийските бежанци, следвани от иракчани, афганистанци, пакистанци, иранци. Сред мигрантите от Сирия пък преобладават етническите кюрди – над 70%.

За 2015 г. се е увеличил броят на децата от Близкия изток, потърсили закрила у нас – малолетните и непълнолетните имигранти, част от които идват непридружение, са почти 1/3, посочи Казаков.

Като цяло, чужденците, които търсят закрила у нас, са с нисък образователен ценз. Например през 2012-13 година, когато бе първият сериозен наплив на сирийски имигранти към България, средно 11% са били с висше образование, а в момента висшистите са едва 3%.

Въпреки многобройните запитвания от други европейски страни за чужденци, регистрирани в България, но мигрирали към тях, които съгласно Дъблинския регламент би следвало да бъдат върнати тук, броят на върнатите е минимален. Запитванията са основно от Германия, Австрия, Унгария и Франция. За 2014 г. те са били 7851, в резултат на което в България са върнати 174 души. А тази година след общо 6963 запитвания обратно към България са изпратени 212 чужденци.

В момента бежанските центрове, с капацитет за 5130 души са наполовина свободни. При нужда обаче капацитетът на центровете може веднага да се увеличи на 7000 души, посочи Казаков. Освен това България има готовност да разположи и 3 „подвижни модула“ (фургонни селища) за по 400 души всеки.

Българите се страхуват и политиците работят за това

В последните три години страхът на българите от имигрантите се е засилил. За това говорят данните от национално представително проучване на „Алфа рисърч“ от началото на септември, обявени от Боряна Димитрова от социологическата агенция.

Ако през 2013 г. мнението дали мигрантите са заплаха за България е било полярно – 49% тогава са виждали заплаха, а 40% – не, то сега преобладават хората, отговарящи с „по-скоро „да“ – 63 на сто.

Мнозинството от анкетираните български граждани подкрепят рестриктивните мерки спрямо имигрантите – според 89% държавата трябва да се активизира в борбата с каналите за трафик на хора, а според 75.9% трябва да се усили оградата по българо-турската граница.

В обществените нагласи се затвърждава негативният стереотип за имигрантите като носители на повече престъпност, болести и икономическа тежест, посочи Димитрова.

Според социолога, голяма част от страха се базира не на обективни фактори като наплив на бежанци или оправдани опасения, а на изказванията и тезите на политически лидери по темата. Те в далеч по-голяма степен формират общественото настроение по темата от обективната картина на бежанския приток, подчерта социологът.

Данните от анкетите показват и профила на анти-бежанските настроения: те преобладават в малките населени места, сред по-ниско образованите хора с по-ниски доходи, основно сред младежите и пенсионерите. А те са статистически доминиращата група в България, посочи Димитрова.

И обратно, хората от големите градове и онези с по-висок образователен ценз и доходи, в трудоспособна възраст, не приемат бежанците като заплаха.

В отговор на въпрос за оградата по българо-турската граница Светослав Малинов бе категоричен, че защитно съоръжение трябва да има и то отклонява имигрантите от България. Малинов заяви, че личното му мнение е, че такава ограда принципно не трябва да има, но предвид настоящата ситуация е наложително.

На друго мнение е Стаменков, според когото оградите са харесвани от обществото като мярка, защото са видими и „за публиката нещо се прави“.

Всъщност, от началото на годината, когато правителството обяви, че досегашната 33 км ограда ще бъде удължена „спешно“ с още 132 километра заради очакван бежански наплив, досега от новата ограда са построени реално по-малко от 20 километра. Заради „спешния“ порядък на строителството й обаче правителството отдели 90 милиона лева за строителството и със законови поправки бе освободено от задължението да ги разходва с обществени поръчки.

Малинов отклони въпрос от Ureport дали не го притеснява, че за новата ограда правителството ще похарчи 90 милиона без обществени поръчки: „не съм запознат с темата, аз защитих моята позиция, има разследващи журналисти“, каза той.