NoomRa: Mомичето, което търси Другото*

Аз съм Нора Минчева – NoomRa. На 22 г. съм. Уча Културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Занимавам се с музика, танци, рисуване, литература, алтернативен театър, фотография, ръчно-изработени неща, изобщо всичко, което позволява креативност. Аз съм момичето, което търси Другото – онова, което си няма име и няма нужда да има. Другото е тайната на промяната, която всеки недоволен от статуквото иска. Аз съм един артист-изследовател, който се стреми да попадне във вихрушката на времето и да селектира от него всичко онова, което само полепва по зачуденето му съзнание. Аз съм упоритото самоуко магаре, което хич не обича да му казват как трябва да стават нещата и предпочита да прави всичко „по свой вкус“, а не да се самопапагализира.

Мога да летя. ПЪК!

Искам да направя така, че хората да са по-добронамерени един към друг, по-толерантни. Искам да им помогна да се огледат и да се почувстват свързани един с друг и да осъзнаят, че бъдещото може да е много, много по-хубаво, отколкото си го представят и най-вече – по-справедливо. Искам да счупя системата. Абе, като цяло искам да оправя света, голяма работа, че било „невъзможно“. Също така искам да знам всичко за човешкия мозък и Вселената.

Обичам да творя. Обичам да разчупвам рамки и да прекрачвам граници. Обичам да научавам нови неща и да ги навързвам в собствените си субективни псевдоистинни теории. Обичам Вселената и усещането, че съм част от нещо толкова велико и невъзможно за асимилиране.

Мразя склонността на хората да осъждат другия, поради невъзможността им да го разберат. Мразя нетолерантността, несправедливостите и свеждането на нещата до просто добри и лоши и конкретно-някакви. От време на време мразя и себе си, и нещата около себе си, после като се нарева достатъчно, решавам, че няма такъв филм като „не ставам за нищо“ или „ хората са твърде жестоки и не искам да живея в такъв смотан свят“. Това са просто думички, при това недостатъчно на брой, за да опишат всичко съществуващо. Като че ли прогресът и промяната са въпрос на правилна нагласа и на унищожаване на тесногръдите представи за нещата, на осъзнаване на тяхната процесуалност, вместо вглъбяване в статичността им.

Вярвам ли? Вярата е нещо много стимулиращо и без нея е трудно човек да се бори за нещо. Само че тя е и доста опасна, тъй като може да причини откъсването му от реалността и то с неприятни за него или околните последици. Така че аз внимавам с вярата и предпочитам да търся логиката и рационалността, за да постигам целите си по адекватен на реалността начин. (Обаче тайничко вярвам, че има някакъв неоткрит физичен закон, според който Вселената така се самонарежда, че може да ти помогне, ако и ти си на правилната честота.)

Планирам да засипя света със себе си. Той произведе мен. Аз съм негово частично отражение. Абсорбирала съм само парченце от неговите същности и докато той се опитва да ме изгражда, аз приемам и съ-граждам неговите дарове, за да ги върна обратно, допринасяйки за новите парченца – новите дарове. Затова целувам разкървавените кокалчета.

Повече за NoomRa можете да научите от нейния „субективно-магически“ блог, където освен че ще можете да разгледате част от нейното творчество, ще разберете и какво представлява „norrealism-ът“.

Тук можете да чуете нейната импро-музика.

Ето и някои рисунки:

Ureport.bg започна проекта UrStory. Това е наша инициатива в подкрепа на активните, мислещи хора, които имат свои проекти и добри каузи и искат да ги споделят с повече хора като тях. Мислихме, спорихме и накрая избрахме тези 7 глагола, за да се разкриете :). Ако искате, споделете story с нас. Нужно е малко време – за отговорите, снимка/снимки, линк към проект, страница, видео. Намесваме се за две неща – пунктуация и заглавия.