– Порно на колела. Възгледите на един ДАИ-джия

Порно на колела. Възгледите на един ДАИ-джия

Това е инструктажът на един служител на ДАИ (вече ИААА) преди изпит по кормуване пред курсисти в София неотдавна. Вместо делови инструктаж, изпитващият (името му запазваме в тайна) изнесе нещо средно между скеч, проповед за живота и смъртта по пътищата, набиване на канчета и откровение за гнилата система на подготовка на шофьори. Публикуваме този необичаен „интруктаж“ със съкращения. За жалост, първите 5 минути бяха липсват в записа, тъй като никой не очакваше това, което следва.

Ако щете вярвайте, засичам толкова неграмотни хора на изпити, че ме е срам да изпитвам. В момента грамотността пада все по-надолу.

Сегашното висше образование е равно на средното от едно време. Средното е равно на основното. Основното е нула. Това е истината. Не може да питам пред камерата една хубава руса дама на 23-24 години: кажи ми на колко хиляди километра е тая кола, ей тук е километражът. И тя: … ама аз, господине, не мога да я кажа тая цифра. Моля?! Не мога да я кажа. Добре, не сте ли чувала израза: тая кола е на толкова хиляди километра? „Еми чувала съм, ама…“

[related-posts]

И тя ми предлага: „мога ли да я кажа по двойки“. „Добре, кажете я“. „Тая кола е: 21, 92, 00“. „И колко километра е това“? „Да“…

Такъв човек заслужава ли шофьорска книжка, кажете ми? Такъв човек сигурни ли сте, че може да прочете, че е край на населено место, начало на населено место? Или на новия пътния възел – на Бойко възелът там, дето го направиха, Белокопитово, дали тя няма да се обърне и да помете некои такива като вас?

Вие колко километра мислите, че сте минали, като първите часове сте минавали между 1 и 3 километра? А когато сте минавали на полигон, не сте минавали и толкова. (Предположения в залата – „80“, „120 с извънградското“ и т.н.)

Общо 50 минути със 140 по магистрала. Това ви е курсът

Колкото мислите, че е 120 километра извънградско? 120 километра е оттук до преди Пазарджик. И обратно се връщате с автобуса. Така, по магистралата кои сте ходили, вдигайте ръце (трима души вдигаме от общо 10).

Само трима на магистрала сте карали. Така. От вас тримата кой вдигна тази скорост на магистралата (пише на дъската „140 км“ – „никой“, отговаряме). Е, разбрахте ли си оценката на вашия инструктор как ви е оценил? Значи, щом той не ти дава 140 да вдигнеш, а? (смее се).

Така. Кой кара нощно време (мълчание)? След толкова часът (изписва на дъската „21.00“). Разбрахте ли що трябва да са ви матрични фаровете (интелигентните светлинни системи, които не заслепяват – бел.ред.)? Разбрали сте чушки! Пуснали сте си ей така и сте се возили около кабинета на… нали ги виждам.

Знаете ли как се кара нощно кормуване (навремето – бел.ред.)? Нощното кормуване се кара от 21.00, с четири човека започва. От вас, пред вашия блок, ти се самозакарваш, сама си избираш маршрут и т.н. 24:00 е следващият. 1:30 е следващият. Три – три и нещо и нещо аз се прибирам. На другата нощ пак така. Да ме прощавате. И се обясняваха важни неща. Сега нищо не се обяснява. Вие на дълги не сте включвали… Е, какво да говориме!

Добре. Кой е карал на полигон? Или некоя площадка сте видели некъде? То има ли? Има чушки – нищо нема! Полигоните едно време беха големи. На тех сега направиха молове. Защо направиха молове? (с иронична усмивка към дамите в залата) Ами защото вие искате молове, бе, момичета, нали?! Искам сутиен, гащи… Да не тръгнете голи, че … Ми аз не съм сляп! Малко култура – какво е това! Идват ни едни, да не казвам от коя държава и се хващат за главата: „хора, абе вие сте много разпасани хора, бе“. Ами тука понеже е много топло, отговарям – измисляме к’во ли не. Не, че не ми – на мене ми много харесва, недейте да мислите, че нещо мразя жените.

Така. Значи, на полигоните се направиха молове и няма ги вече ония полигони с два комплекса, с десетина елемента. Където бяха направени такива елементи, че трябваше да свиеш огледалцата, за да можеш да влезеш там. Каква беше целта? Да разбереш колата колко е дълга напред – габаритите, назад, отдясно, отляво… Гърбици, потегляш на ръчна, на крачна. Имаше и скоростни отсечки, където се караше с 40 километра в час. Така. при подаден сигнал от полицая биеш спирачката със всичка сила. И се мери: тука ти е даден сигналът, ти трябваше да спреш тук, а ти спря тук. Така. За тебе изпитът приключи, махай се оттука! Ти уби човек!

Провериха ли ви? Никой нищо не ви проверява. В момента това е порно на колела. Медицинско имате ли? Не се изисква.

А подбор на кадрите имаше ли тук – да кажем, най-добрите сте от София, от Пловдив…

Психологично изследване – дали психически сте пригодни за тая работа? … Да, бе, ще ви потискат те вас!

Да вдигнат ръце тези, които имат стаж на друга категория (никой). Стаж? А, нямате… Говорим за книжка, не броим това, дето сте карали, когато тати се е напил и сте взели ключовете от закачалката, за мен това не е стаж. Добре, значи никакъв опит, никаква предварителна подготовка, каране 20 часа там криво-лево некакви… 120 км.

120 километра знаете ли какво е? Това е половин работен ден на един обикновен ватман! Ватманите карат повече от вас, бе! (смее се подигравателно) Вие сте на половин ден! А ако на магистралата ги карате със 140, вие фактически тия 120 километра сте ги минали за 50 минути (пак смях).

Ако чужденците знаят, ще ни заобикалят

Ако това го разберат европейците, ще рисуват България не като тоалетна (визира чешкия артист Давид Черни – бел.ред.), а като триъгълника на смъртта. Бееегай! Бегай оттам! Зачертавай я тая България! Айде! Минавайте от Румъния! Лети си отгоре – фиуу!

Петдесет минути караме! Това е. За няколко месеца каране, да речем за три. За толкова време втората ми жена минава ето толкова разстояние. Слушайте колко минава жена ми (изписва на дъската числото 5 000). Кой е шофьорът (пак се смее)? А? Пет хиляди километра. Пет хиляди километра… трябваше… да минете… вие! А не 120 км.

Така че пред всеки един изпитващ всеки един: „Нас ни е страх! О-о-о!“. Кой го е страх, бе? Дайте да видим чия е отговорността. Днеска вие минавате на червено – на кой ше напишат акт? Мълчите, не искате да кажете. Кажете, бе! Айде, бе, момчета, айде какво се мишкувате там? Излезте, голфаджиите! Значи, вие ще минете на червено, а на мен ще ми напишат акт. На … (трите му имена).

На кой ще напишат фиш, ако паркираш, където е забранено? Успокойте се, на мене, бе! Вие сте защитен вид! Вие сте като червеноперката (всъщност, тя не е защитен вид – бел.ред.). Вас ви защитава държавата, защото сте изчезващ вид, деца сте, вие сте малолетни! Я какви лунгури сте тука (сочи момчетата)! На вашата възраст гледат по три деца, бе! Вие още не сте се оженили. Така си мишкувате – „ше си живееме заедно, ше си готвиме заедно“, ше си ползваме един интернет да се не набутаме, нали така. Шменти капели! Ше ходиме на „Син сити“ вечер да фърляме салфетки и сме голема работа. Това е. Аз също ходя в Син сити, извинявайте. (смях в залата) Какво е смешното? Собственикът ми е близък. Като отидем там една бутилка черно „Джони“… Вие за две бутилки уиски карате курсовете, бе! Какви шофьори ще станете за две бутилки уиски?

Който си мисли, че за две бутилки уиски ще стане шофьор, той Е на две бутилки уиски.

Набързо сега да разберем какви правила получаваме. Имате ли право с тая категория В да карате камиони? (Не, отговаря едно момиче.) Аз казвам, че имате право да карате до 3.5 тона.

Следват въпроси за параметрите на маршрутки и ремаркета, които могат да се карат с категория В.

Това са вашите права. Излезете ли от тия права, получавате бонус – браво на вас, евалла! Бонусът как се казва? („Фиш“, „акт“, отговаря залата)

Полицаят не е дошъл да ви учи. Полицаят идва и почва да пише. Той няма време да се разправя с вас. Той не е учител. Полицаят е полицай! В Щатите какъв е полицаят? Може да направи всичко, включително и да ти отнеме живота. Застреляха ли един негър? После застреляха ли втори? Застреляха. Трети? Застреляха. Некой друг има ли желание? Само тук полицаите са „тъпанари“, „глупаци“, „тъпаци“ са. Оная Ани Салич: пфуу кви глупави са тия, те нямат право да ви спират. Ако слушате тия по телевизията, дето говорят глупости – журналисти и журналистки, без жизнен опит и с менте образование, които държат микрофоните като червила или кой знае както какво, хич недейте да тръгвате в тоя занаят.

Не мога да си представя, че той ше ти маха с палката и ти ше го подминеш: хи хи хи. Абе, кой си ти, бе? Абе вие сте най-обикновени любители, бе! Това е най-смачканата категория, по-скапана като категория е само В1-то, бе – пластмасови детски колички. Какъв си ти – генерал? Генерал в България е само един – той е направил 52 километра магистрали. Ама локумите му са за 52 хиляди.
Като ти махнат с палката, спирай. Щото днеска ще избегнеш, утре ще избегнеш, вдругиден – ще те чакат пред вас. Откъде накъде? Има закони в тая държава.

Вие сте едни обикновени любители, които трябва да спазвате законите на тая държава и да се съобразявате с тях. Излезете ли от тях, получавате актове.

За правото да съсипеш живота си

Толкова за вашите права. Сега ще ви кажа за едни други права, с които приключваме. Казах ви положителните неща. Но има и отрицателни. В листовките изхвърлиха нарочно, демонстративно ги изхвърлиха, важни неща за мене – като родител, като държавен служител и като юрист.

Какво изхърлиха от листовките, за да ви е лесничко, пиленца, за да можете да се хилите само? Ами изхвърлиха долекарската помощ. Не, вие няма да видите ударен в катастрофа! Не-е-е. Вие няма да видите мъртъв човек. Не-е-е. Вие в катастрофа няма да участвате, защото сте номер едно, как! Вие сте минали милиони километри.

Вие няма да влезете в затвора – че как ще влизате в затвора?! Вие сте толкова красавици жените, мъжете сте мъжаги, ще го уплашите съдията – как смее да вдига той чука, мръсник!

Слушайте сега. Какви са ви другите права – имате право да влизате в затворите. Пълно е с такива като вас. И като мене. Не се смейте, не е смешно.

Затворите са два вида: женски и мъжки. Женският затвор се намира в местността Дебелата кория, град Сливен. Три пъти го разширяват, откакто дойде демокрацията. Не могат да ги съберат. Места има
за всички вас. Интересното е, че направиха три или четири малки къщички.

В тия малки къщички на някои от жените като им дойдат децата на свиждане, там знаете ли на каква игра играят? На семейство. Мама готви – прави таратор и картофки. И когато видях това нещо – една малка ръчичка, очертание, на А4, забита на стената и отдолу пишеше: „Мамо, нали като стана на 18 години, ще ми дойдеш на абитуриентската?“, ми се изправи козината. Не си мислете, че сте много отворени, ей! По-красавици от вас има. Екзекуторът ще вдигне секирата и като види каква неземна красавица си, ще си отреже собствената глава. Такъв случай няма, бе! Така ще ти резне кратуната, ще литне по предназначение.

Мъжете, няма кого да уплашите.

Така че колкото по-тъп повод намериш, толкова по-лесно ще влезеш.

Комшийското дете постоянно буксуваше с едно BMW около нас. И нон-стоп си гледа задната гума през прозореца – въййй, какъв кеф! До него една постоянно „хи-хи-хи“ с едни брекети. Това става през 2009, преди 6 години В Младост 4 (имитира звука на газта и… (трясва с ръка в бюрото). На предния капак един възрастен човек. После тая с брекетите писала в обясненията към разследващите полицаи: старецът плачеше и се молеше на Насето. Насенцето е шофьорчето. Слушайте обръщение – като се сещам, ми настръхва косата, защото такова обръщение в живота си няма да чуете, тоест, може и да чуете, не дай, Боже, но никога няма да произнесете, убеден съм. Човекът на предния капак, се сещате, бере душа. И берейки душа, той казва на шофьорчето: Синко, моля те, успокой се, върни колата назад, че краката ми останаха на пешеходната пътека… Кой от вас ще каже „синко“ на убиеца си? А?! Майката! Веднага ще започна с майката!

Развитието ще ви кажа набързо. БМВ-то изчезна, Насето изчезна, тая с брекетите малко по-нагоре цвили с един голф. Майка му и баща му на Насето идваха вечерта, реваха като магарета, свързах с ги с един адвокат. Всяка вечер преди години петък и събота наставаше паника от тях – защото идваха на вилата да правят буркани и т.н. Вече паника няма – продадоха вилата. Така че успокойте се, адвокати има, най-разтегливото понятие е адвокатският хонорар, защото е процент от интереса – ако те съдят за 20 години, ще даваш 50 000 евра. Ако нямаш, пукай там!

Другите ви права. Имате право да влезете в болница, когато си искате. Карайте без колани, момчета, особено вие! Я! Ще кара Голф тройка, в Люлин, с колан! Нали ще те пребият с камъни, бе: къде си тръгнал да ни излагаш ти тука! Фърляш колана веднага! И като стане белята, като гръмне еърбега, ще получиш урока на живота. Еърбегът бие здраво. Ако се включи, когато си без колан, еърбекът те удря с толкова килограма в лицето (изписва „800“ на дъската). Никой от вас не може да търпи толкова, убеден съм. На 100 кила удар правиш се, че ти нема нищо. На 200: нема ми нищо, ама се подпираш някъде, на една точка така, неподвижна. На 300 спиш като пън. На 800 не се събуждаш. Гнусният Голф ще ви убие!

Така, другите ви права. Имате право да се повозите на трамвай номер 2. Къде отива трамваят? Вдигаш един пръст и веднага разбираш посоката – хоп, горе… (това е трамваят, който минава покрай Централните софийски гробища – бел.ред.). През Орландовци, Малашевци и Бакърената фабрика. И отгоре гледаш: гледай какъв голфаджия съм бил глупав, гледай какъв тиграджия (от Опел Тигра – бел.ред.). Кажете ми, какво е това българщината, бе? Абе, взел кола за 300 – 400 лева, надул се като пуяк, все едно кара Майбах, надул се и бибитка само. Смърди на чесън, щото всичките карат на га-а-а-аз, на метани, на некакви такива смрадове. И вдигаме гюрултия с музики, тъмни стъкла, правим се на гъзари. Да го погледне, белким, некой, то иначе как да го погледнеш?

Така че, спокойно. Никой не е дошъл да ви прави мизерии. Комисията няма за цел да прави клопки, капани, подвеждащи въпроси. Днеска тези, които са дошли, веднага им пишем „да“. Вземате такси и натам, в източна посока веднага карате, по новото Цариградско шосе – Бойко три пъти го асфалтира, щото е лесничко, близо е до асфалтовата база. И отивате към Горубляне, там, на пазара, да си купите Голф, щото са на свършване! И почвате да летите по магистралите на Бойко.

Аматьори, отивате на война с нокторезачки

Следват кратки напътствия за изпита, да внимаваме за пешеходците, да проявяваме „култура и етика на пътя – две отдавна забравени понятия, камерата обаче ги харесва, тя не харесва гъзарите и гъзарките. После се правете на ‘квито си искате – гримирайте се като претрепани“.

После, културни разговори – без, „тоя, да му таковам майката, ме засече“. Е, оня ден едно момче един го засече и как хубаво изпсува! Ама понеже тия ще ме видят там през камерата, викам: „е, момче, недейте да говорите така сега“. Щех да се пукна, бе! Човек трябва да изпуска напрежението, иначе ще гръмне!

Днес карате внимателно. На много места не си личат маркировките. Е, кво да направя, аз не съм виновен! Зимата като падне сняг, кво – някой ще ти мете: ела, миличка, погледни, ей тука… Ще си намерите местото на пътя! Ама знакът бил крив – е аз кво съм виновен? Ама той не се виждал и имало храст. Е аз кво съм виновен – в листовката пише ли „ако не се вижда стопът, подминавай го“? Ами ако утрепеш детето на некоя майка, кво ще кажеш: аз не го видях? Значи тя ще каже: щом не си го видял, ей сега ще ти избода очите, щото ти си слепец, не ти трябват. Ще ги извади, ще ги пусне като яйца на очи на земята, ще ги стъпче и оди си кьорав!

Така че тая работа е сериозна. Тука гинат хора. Това е война!

Днеска се разбрахме – ако минете на червено, няма проблеми, аз ще плащам актовете. Друго, ако ударите колага, кой ще я плаща? Успокойте се, бе, аз ще я плащам. Е, какво значи за мен една кола на ден? Ни-що! Вие като ударите тая кола, ще вземете да ударите и някоя друга. Ама и нея ще я платя, бе. Две коли на ден.

Добре, но ако направите това нещо – ако опънете някое детенце на асфалта вие, кой трябва да понесе отговорността? Аз. Значи, вие ще го убиете, аз трябва да я понеса. Малко ли деца изтрепаха? Като почнем от Петьо (малкият Петьо Гевечанов от Панагюрище, който беше убит през април от джип – бел.ред.) и така нататък.

Не се мислете за много хитри, ей! Не сте бързи – не са ви проверили. Нямате медицинско, не сте карали през нощта, нито сте карали в условия на умора и стрес, въобще нямате си на представа какви ситуации могат да ви се случат. Мутри преследват мутреси, между тях куки – муки – война! А вие на война сте тръгнали как? С нокторезачки, с карфички. На война се ходи с автомати, гаубица, ако може и един танк на гърба. А вие …

Не искам да ви се присмивам, и аз съм минал оттам, но знам как беше едно време. Това, което карате тука, всичкото това като теория и практика го умножавате по три. За да ви стане ясно какви курсове водеха вашите бащи, майки, баби и дядовци. Вие в момента сте на минус. Под 60 часа кормуване никой не се е явявал на изпит пред КАТ. Докато аз бех инструктор. Сега ще се явяваш на 30-35-36 часа! Умрем от страх всяка вечер и се прибирам скапан. Какво е това нещо – всеки ден треперя за кожата си. Всеки ден! Ами на камиони, леки коли, мотори, на трамваи, тролеи, тирове, на ремаркета.

И всеки ден идват млади и хубави хора като вас, надути като абитуриентски балони и само претенции. Стига с тия претенции, бе! Дайте малко, покажете нещо. Пет човека ви изпитват. Аз съм единият, инструкторът ви е вторият и пред камерата още трима в министерството. Ако минеш на червено и се забавя, и оня звъни: Колега, кандидатът мина на червено преди малко – както стана преди два месеца. Викам: знам. Ами що не сте го спрели – Щото не съм решил! Кога ще го спрете – Когато аз реша! Хубаво – Ми хубаво!

Викам: вие па много гледате! Ми гледаме, нас това ни е работата. Кой си ти, викам. Аз съм еди-кой си. Викам: еди-кой си, гледаш ли ме в момента. Гледам. Ама зорко ли гледаш? Да, и колежката гледа. Верно ли? И аз: „ууу“ в камерата. „А-а-а“ отстреща! Колежката се заля цялата тука с кафето! Е, не става така, кво сте се отпуснали, бе? Аз не смея да се отпусна, те кафе ми пият. Я бегай оттука! Лесно е да си там на монитора, пред фейсбука. Ела тука при нас, долу в дупките. Ела при тираджиите, ела при щурите таксиджии, ела при люлинските пичове. Изпреварват, минават през тротоара – абе, ще ни избият, бе!

Така че днес се успокойте, днес аз съм притесненият. Ако днес не минете, най-много да дойдете пак следващата седмица. Ауу, леле-мале! Имате толкова важна работа.

А мен ме грозят фишове, глоби, актове, затвори. Така че предварително искам да ви благодаря от мое име и от името на малкото ми семейство. Ако не утрепем някого днес и не направите други нарушения, ще получите „да“. (И изрежда трите имена на децата, втората си съпруга и тъща си.)