Г-да синдикалисти, срам ни е от вас

Когато бизнес и синдикати излязат заедно на протест, това със сигурност не е комплимент за профсъюзите. И със сигурност става въпрос за пари.

Но българските синдикалисти със сигурност не се срамуват. Въпреки 36-градусовите жеги стотиците хора, изпълнили днес софийските улици, носеха знаменца и свирки – дежурните атрибути, а мнозина се оказаха от един неинтегриран иначе етнос.

Доста силно на протеста вика Теодор Дечев. Йоло Денев го нямаше. За последно Дечев се подвизаваше в Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ), днес вече е от Асоциацията на индустриалния капитал. В ранната си битност в политиката беше зам.-министър в социалното министерство.

Ако сте се чудели дали в частните дружества има синдикати, вече знаете – има. Ако питате дали в частните дружество има подписани колективни трудови договори – труден въпрос.

Във всеки случай синдикатите не се потят да изкарват хората, когато заплатите им се бавят, когато не се плащат осигуровки, когато се уволнява без да е спазен Кодексът на труда, когато се дават пари под масата, когато при трудови злополуки и неспазване на безопасни условия на труд загиват хора.

Ако го правеха, нямаше да се случи ликвидацията на „Кремиковци“, на ОЦК, робството в „Миджур“, източването на „Полимери“-Девня, смъртните случаи в „Ораново“, осигуряването на стотици хиляди на минимална работна заплата, над 2 милиарда неплатени здравни осигуровки…

Нямаше да я има и подземната „армия“ от миньори, която Ковачки и верните му съюзници от профсъюзите извадиха и сега – заради промените в Закона за енергетиката и предвиденият фонд за енергийна сигурност.

Затова е крайно време да се сложи край на мимикрията, наречена „социален диалог“ и т.нар. тристранка – форматът, в който министри обсъждат разни теми като бюджет, пенсионна реформа и др., с „национално представени“ бизнес организации и профсъюзи.

Националният съвет за тристранно сътрудничество в действителност не е никакъв триъгълник. И от трите страни седят бизнесмени, които за разнообразие се наричат министри, синдикалисти, предприемачи.

Ако питаме „национално отговорният български бизнес“, той не иска да вдига осигуровките, най-изгодни са му заплати от 300 лева, а благодарение именно на „отговорното“ му поведение българското Черноморие прилича на софийски краен квартал.

Съвременна България е най-бедната и опърпана в ЕС и заради българския бизнес и български синдикалисти. Така че най-добре да не надуват свирките за тока.