Евровот 2014: Националисти от всички страни, съединявайте се!

Активистки на украинското движение Femen протестират по време на откриването на предизборната кампания "Националния фронт" на Марин льо Пен. Снимка: EPA/ БГНЕС

Активистки на украинското движение FЕMEN протестират по време на откриването на предизборната кампания „Националния фронт“ на Марин льо Пен. Снимка: EPA/ БГНЕС

Формалният старт на предизборната кампания за Европейски парламент днес (ЕП) има своето формално изражение в няколко цифри: българските евродепутати са 17, броят места в ЕП – 751, мандатът е до 2019 г., изборите са на 25 май, в тях ще участват 314 кандидати за евродепутати, вероятната „тежест“ на един мандат – 140 000-150 000 гласа.

Във вътрешно-политически план кампанията е тест за управляващите от БСП и ДПС – каква подкрепа ще спечелят и ще се върви ли към предсрочни избори, в случай че имат по-малко от общо 8 депутата. В момента левицата има четирима евродепутати, единият от които стана водач на другата лява листа – АБВ, а ДПС – трима.

В тази кампания се включват няколко нови политически играчи – обединението от десни партии Реформаторски блок и „България без цензура“ и лидерът й Николай Бареков, на които социолозите отреждат между 1 и двама депутати.

Впечатлява броят на националистическите формации, нараснал значително в годините на криза. Освен „Атака“, за този вот се състезават още НФСБ и коалиция от националисти, водена от Симеон Костадинов. В това отношение България следва плътно европейската тенденция – бум на националистическите формации в Стара и Нова Европа.

„България може да добави стойност към ЕС, а не да играе ролята на нечий троянски кон“, заяви днес държавният глава Росен Плевнелиев в изявление пред медиите по повод началото на предизборната кампания за евроизборите. „От всички нас зависи чрез решенията, които предлагаме по големите въпроси за европейското бъдеще, да бъдем двигател на позитивната промяна за по-силен и интегриран ЕС, което е и единственият шанс на всяка една от държавите-членки да бъде фактор на глобалната сцена“, добави президентът.

Част от тях преговарят за обединение в крайнодесен алианс, по идея на лидерката на френския Национален фронт Марин льо Пен. Макар че в миналото всички опити за обединение на крайната десница в Европа са претърпявали провал.

Опасенията на анализатори са, че крайнодесните ще станат трета политическа сила в Европейския парламент, като така ще изместят дългогодишните трети – АЛДЕ (Групата на либералите и демократите). Освен трудността при вземането на решения – достатъчно е да погледнем към 42 НС – това ще затъмни перспективите за развитие на общността и ще засили евроскептицизма.

Това не е позицията, в която „еврофилите“ се надяваха да се намират през 2014 г. От години евродепутатите планират нови измерения на изборите – да подложат кандидатите за президент на Европейската комисия на гласуване, за да увеличат активността на избирателите и да повишат легитимността на евроизборите.

Номинациите, представляващи всяка от политическите групи в парламента ще участват в дебати преди изборите, говорейки не само за собствените си действия като ръководители на комисията, но и за работата на парламентарните си групи през следващите пет години.

„Този път е различно“ е рефренът на тези, които промотират тазгодишните избори. Дали?

В продължение на години строителите на ЕП се оплакваха, че изборите за евродепутати в много страни се решават не от дебати, свързани с ЕС, а от локални междупартийни конфликти. Сега еврофилите могат най-сетне да получат това, което желаят – повечето избиратели да отидат до урните с мисълта за бъдещата политика на ЕС.

Проевропейците обаче трябва да осъзнаят, че тази мотивация на гласоподавателите може да се дължи в много по-голяма степен на враждебност към съюза, а не на любов към него. Именно това е тежката перспектива, пред която е изправен ЕС.

Ако изборите в края на май продължат дългогодишната тенденция на ниска избирателна активност, това ще подкопае претенцията на Съюза за демократичност и легитимност. През 2009 г. активността на гласоподавателите бе едва 43%, а това лято всичко под 50% би се приело като провал.

Във време на икономическа криза за европейските политици ще бъде по-трудно да твърдят, че ниската активност се дължи на безгласно широко приемане на статуквото. За Европейския парламент тя би означавала, че избирателите не вярват, че институцията разполага със смислени отговори на проблемите, които несъмнено присъстват.

Но и перспективата за твърде висока избирателна активност изпълва евроентусиастите с ужас. Те знаят, че увеличението й може да се задвижва от антиевропейски настроения, което би довело до повече представители на евроскептиците в ЕП.

Наскоро представителите на различните крайнодесни партии и либертарианци бяха наречени от The Economist „Европейска чаена партия“ (по аналогия с консервативното американско движение Tea Party). Според изданието те са способни да блокират работата по европейското законодателство по същия начин, по който републиканците от Чаенaта партия блокират работата на федералното правителство в САЩ.

Проучванията на общественото мнение показват, че Националният фронт на Льо Пен може да бъде най-голямата френска партия в ЕП, пише изданието Еuropean Voice. Подобни са данните и за британската Партия на независимостта на Найджъл Фараж, която призовава за излизане от ЕС. Впрочем -и Льо Пен, която иска Франция да изостави еврото и да си върне франка.

Не е ясно как ще се отрази възходът на евроскептицизма на съдбата на основните политически сили. След победата в президентските избори във Франция през 2012 г. левите партии в Европа не са регистрирали големи успехи. Да не говорим, че ПЕС не е имал мнозинство в Европарламента от 1994 г. насам, когато неизменно доминират европейските десни.

И в национален план избирателите продължават да подкрепят дясноцентристки партии, особено в Испания и Германия. Нарастващите антиевропейски настроения обаче могат да избутат гласовете в посока на крайното дясно. За сметка на това либералите и зелените, които имат група в ЕП, все повече губят позиции.