Това не е краят на историята за €1 трилион

Спасителна програма или спасителна програма плюс отписване на дълг. Това ще стане ясно след референдума днес, на който гърците трябва да кажат да – на сериозни реформи и икономии, предложени от кредиторите, или не.

Още по темата

Според последните социологически проучвания разликата между „да“ и „не“ е по-малка от допустимата статистическа грешка – под 1% в полза на гърците, които казват „да“ в допитване за 110 милиона евро.

Макар съботният ден да беше ден на размисъл, министърът на финансите Янис Варуфакис не се сдържа. Той обвини кредиторите на Гърция в тероризъм в интервю за испанското издание El Mondo. „Защо ни карат да закриваме банки? За да изплашат хората. Когато страхът се разпространява, това се нарича тероризъм“.

Според Варуфакис, независимо от резултатите от референдума, Атина трябва да започне в понеделник преговори с кредиторите, защото твърде много е заложено на карта. Дните преди референдума бяха изпълнени с протести и контрапротести – на привърженици на правителството, които ще гласуват с „не“, както ги призова премиерът Ципрас, и на противници на управляващите, които ще изберат „да“, както настоява ЕС.

„Ако Гърция рухне, трилион евро ще бъдат загубени. Това са твърде много пари и не мисля, че Европа ще го допусне“, казва Варуфакис, чиято оставка се очаква, ако победи „да“ на плебисцита.

„Информацията на Financial Times за орязване с 30% на депозитите в гръцките банки е вреден слух, който ръководителят на Гръцката банкова асоциация тази сутрин опроверга“, заяви Варуфакис.

Извън еврото има само бедност, казват противниците на управлението на радикалната левица СИРИЗА – и привърженици на „да“. СИРИЗА дойде на власт именно с обещанието да сложи край на икономиите и ограниченията, наложени от тройката кредитори – МВФ, ЕЦБ и ЕС, чрез своя механизъм за финансова стабилност.

Дългът на Гърция вече надхвърля 320 млрд. евро или 178% от БВП. През 2012 г. бяха отписани 102 млрд. евро. Преди вота МВФ обяви, че страната ще се нуждае от 52 млрд. евро в близките 3 години и ново „подстригване“. На 30 юни Атина не успя да плати дължимите за юни общо 1.6 млрд. евро на МВФ.

Берлин втвърди тона

Германският финансов министър Волфганг Шойбле не изключва възможността Гърция да излезе от еврозоната, но смята, че това няма да реши нейните проблеми. Такова мнение той изказа в интервю за вестник Bild. Гърция е член на еврозоната от 2000 г., а драхмата се използваше едновременно с еврото до 2002 г.

„С еврото или без него, на този въпрос са длъжни да дадат отговор самите гърци. Разбира се, ако те останат, ние няма да оставим гръцкия народ на произвола на съдбата“, заяви Шойбле.

Той отбеляза също, че, по негово мнение, колапсът на гръцката банкова система не носи заплаха за финансовите институции на други европейски страни. Дори и ако се стигне до края на отделни банки, заплахата от ефект на доминото е незначителна, смята министърът.

Пазарите много сдържано реагираха на събитията в Гърция. Това показва, че с проблема може да се справим, уверен е Шойбле.

Друг германец – председателят на Европарламента Мартин Шулц, обяви, че, ЕС има готовност да отпусне допълнителен заем на Атина, чрез който да бъдат посрещнати социалните плащания в страната.

Пред Die Welt Шулц, който, макар и социалист, не е привърженик на Ципрас, посочи: „Няма да изоставим хората в Гърция. Те не са виновни за нищо. На тях ще помогнем“.

От независимостта си през 1821 г. досега Гърция е обявявала дефолт пет пъти. Гърция е била в състояние на фалит 90 години от своята история като независима държава.

Преди гръцкия референдум, единственият директен демократичен вот за държавния дълг бе проведен в Исландия през 2010 и 2011. И двата пъти те отхвърлиха условията на международните кредитори.