Потъналото в КТБ - потънало, смята Хампарцумян

Потъналото в КТБ – потънало, смята Хампарцумян

Новият шеф на фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков, председателят на асоциацията на банките Левон Хампарцумян и Бойко Борисов. Снимка: БГНЕС

От липсващите милиарди в затворената Корпоративна търговска банка ще се върне малка част. На това мнение е банкерът Левон Хампарцумян.

„Не вярвам че ще се върнат големи пари… Крадените пари тичат много по-бързо от тези, които ги преследват. Защото крадците не зачитат никакви правила, никакви закони. Те карат направо и взимат. А тези, които ги преследват трябва да спазват всички правила и трябва да карат по закон“, коментира доскорошният председател на Асоциацията на банките в България пред БНТ.

Хампарцумян се изказа срещу сега обсъжданото вдигане на банковата тайна за банките във фалит – заради КТБ. Инициативата, по думите му, има „много силен политически оттенък“: „Но да използваме инструмента падане на банковата тайна в някакви политически или икономически борби – аз съм против защото това е удар във фундамента на банковата система“.

Той заяви също, че процесът на бърз растеж на КТБ през години „не може да се е случил без съдействието на политиците и сега те се чувстват гузни“. Всъщност в последните 6 години – до април 2015, Хампарцумян беше начело на АББ, която обединява всички частни банки в страната, в това число КТБ, така че самият той е сред пасивните наблюдатели на случилото се с нея.

Според Хампарцумян за казуса „КТБ“ не трябвало непрекъснато да се обвинява банковият надзор или БНБ. „Най-виновен е г-н Василев с кохортата си от директори, които са извършили тази работа. След това идват тези, които трябва да ги хванат и не са успели или са примижали леко, виждайки, че някакви неща не се случват както трябва“, каза банкерът. И добави, че повечето престъпници действат на базата на филми, които са гледали.

По повод намеренията на Оманския фонд да съди държавата за фалита на КТБ, Левон Хампарцумян каза, че според него те нямат друга цел, освен да опитат да изчистят репутацията си заради това, че не само са били в капитала на КТБ, но и в надзора й. Според него, ако Оманският фонд е искал да спаси банката, е щял да вложи в нея нов капитал, а те просто „са заделили бюджет от 5 млн. за съдене“. Целта на фонда, по думите му, е просто да си изчисти репутацията и „да се поизчеткат“.

Швейцария вдига тайната „репутационно“

Швейцария отива към вдигане на банковата тайна “чисто репутационно” и заради поет негласен ангажимент, коментира банкерът по повод започнатото от Швейцария огласяване на чуждите вложители в страната.

Държавата вече започна публикуването на имената от базата данни, отраднати от швейцарския клон на британската банка HSBC от бившия сисадмин на трезора Ерве Фалсиани, който сега се укрива във Франция.

Според Хампарцумян, швейцарската акция има чисто репутационна функция, защото „когато стана кризата (с изтичането на информацията за вложители, укриващи данъци в HSBC) беше оказна помощ отвън срещу негласното обещание банковата тайна да падне защото няма съмнение, че сметките в Швейцария са трън в очите на всички данъчни администрации в света“.

На въпрос какво ще се случи, ако излязат българските имена, Хампарцумян отвърна: „Ами нищо. Оттам нататък би трябвало данъчните – каква беше тази хубава дума – да се самосезират. Да видят дали тези суми, за които става дума, са изкарани по един честен начин. Може и да са им платени данъците.“ (България е на 68-о място в списъка на страните с данъчни бегълци със 74 души. Те са укрили суми за близо €300 милиона, като най-големият вложител притежава сметка от €150 милиона – бел.ред.).