Какво очаква Великобритания след изборите на 7 май

Сегашният премиер на Великобритания Дейвид Камерън по време на предизборната си кампания. Снимка: EPA/ БГНЕС

Сегашният премиер на Великобритания Дейвид Камерън по време на предизборната си кампания. Снимка: EPA/ БГНЕС

24 часа преди парламентарния вот във Великобритания, социологическите проучвания не дават силно изявена преднина на нито от една двете големи политически сили в страната – консерваторите и лейбъристите. За сметка на това подкрепата за по-малките расте и изглежда, че обещаният от премиера-консерватор Дейвид Камерън референдум за членство в ЕС ще бъде решаващият фактор за крайния резултат. Засега наблюдателите са обединени в едно: че това ще са най-непредсказуемите избори на Острова.

Партиите, които имат най-голям шанс да спечелят място в Уестминстър са безспорните водачи – Консервативната партия с лидер Дейвид Камерън и Лейбъристката партия, оглавявана от Ед Милибанд. Зад тях се нарежда Партията на либералдемократите с председател Ник Клег, коалиционен партньор в настоящия кабинет. Другите „състезатели“, които можем да отличим, са Шотландската национална партия на Никола Стърджън, Партията на независимостта на Найджъл Фараж и Зелената партия с лидер Натали Бенет.

Засега консерваторите водят с около 3-4% пред лейбъристите, а трета е еврофобската Партия за независимост.

„Смятам, че британците заслужават референдум дали да останем в един реформиран ЕС или да го напуснем. И нека бъда ясен: няма да ръководя правителство, което няма да изпълни това обещание. Ще се борим през следващите 7 дни, за да постигнем мнозинство, думата е на избирателите“, заяви настоящият премиер Камерън, който се надява да бъде преизбран, в последния тв дебат.

Но Великобритания може да има и премиер, син на емигрант. Ед Милибанд, син на Ралф Милибанд, потомък на евреи от Варшава, които успяват да се спасят от погромите, макар че голяма част от фамилията Милибанд – над 40 души, намира смъртта си в германските концлагери. Впрочем, съпругата на Ралф и майка на братята Милибанд – Марион, също е потомка на чешки евреи. Пристига във Великобритания през 1947 г., но голяма част от роднините й са избити в Аушвиц.

През януари 1941 г., с помощта на Международната комисия за бежанците, Ралф Милибанд постъпва в техническия колеж в Актън, а впоследствие, след като английският му се подобрява, завършва и известната Лондонска школа по икономика (LSE). По-късно казва, че едно от първите места, които е посетил в Лондон, е гробът на Карл Маркс в Хайгейт, където е стоял със стиснат юмрук и е дал лична клетва да бъде верен на каузата на работниците.

Победата на по-малките

При предишни избори обикновено някоя от двете големи партии води пред другата, но този път и консерватори, и лейбъристи получават по 33% подкрепа. Националистите на получават 12% одобрение – доста по-ниско от това, с което започнаха годината. Либералдемократите успяват да задържат двуцифрения рейтинг, след като по-рано бяха паднали на 6% в някои проучвания.

Възможността за коалиционно правителство става все по-вероятна, но надеждата на големите, че могат да спечелят изборите, не умира. Гласоподавателите ще избират 650-те членове на Камарата на общините.

През 2010 г. Консервативната партия спечели най-много гласове (306), но не достатъчно за абсолютно мнозинство. Лейбъристите получиха 258 места, а Либералдемократите – 57. Така консерватори и либералдемократи формираха първото официално коалиционно правителство на Великобритания след Втората световна война. Консерваторът Дейвид Камерън стана премиер на страната, а либералдемократът Ник Клег – вицепремиер.

Сега обаче британците са доста по-разединени отпреди за бъдещето на страната и формирането на новото правителство може да отнеме седмици. Според професора по политология в Лондонския университет по икономика Тони Травърс, не е имало друг подобен случай в Обединеното кралство. По думите му по-малките партии са спечелили повече от утвърдените политически формирования и изглежда това се дължи на факта, че британското съзнание става все по-нехомогенно.

Партията ми е много по-добра от партията ти

Проучванията показват, че безпрецедентна част от гласоподавателите – 1/3, не е подкрепила нито една от тези три най-големи политически сили в страната, и предпочитанията им са се „разсеяли“ между по-малките партии. Според онлайн фирмата за проучвания YouGov, това са Шотландската национална партия (ШНП) с Никола Стърджън, който иска Шотландия да се отцепи от Обединеното кралство, и британската Партия на независимостта на Найджъл Фарадж, който иска по-строг контрол на имиграцията в страната и излизане на Великобритания от ЕС. Очаква се и Зелената партия да се представи добре.

Два дни преди вота предизборната кампания навлиза в заключителната си фаза и лидерите на партиите започнаха да обобщават прогнозите за бъдещето на страната. Лейбъристите предупреждават за „свирепи съкращения“ на бюджета на болниците при консерваторите и искат 8 милиарда лири за Националната здравна служба, а Камерън описа коалицията между лейбъристи и ШНП като „смразяваща перспектива“.

Никола Стърджън поставя под въпрос легитимността на правителството на Обединеното кралство, което не включва шотландските народни представители. Зелената партия, която се надява да запази своето едно място в парламента, обещава облекчения в изискванията за работа за хората с увреждания и призовава избирателите си да имат предвид климатичните промени, когато гласуват на 7 май.

Лидерът на лейбъристите Ед Милибанд обещава да не се кандидатира за втори мандат като премиер през 2020 г., ако не успее да намали таксите за университетите с 3000 лири за година. Също така, той не възнамерява да предостави на Шотландия нова възможност за провеждане на референдум за независимост.

В Европа и назад

Социологическите проучвания може обаче да сгрешат. Много хора обикновено променят решението си в последния момент. Само да решат какво бъдеще искат в рамките на ЕС. Настоящият премиер Дейвид Камерън обещава да издейства по-добра сделка за Великобритания и референдум за членството на страната в ЕС до края на 2017 г., ако бъде преизбран.

Либералдемократът Ник Клег не изключва възможността от коалиция с консерваторите, дори да настояват за референдума и обяви, че от решаващо значение за него са политиките на партията преди всичко. Клег заяви още, че се е разбрал с консерваторите провеждането на плебисцита да се реши със закон, но сега има отклонение от тази позиция под натиск. Лейбъристите се противопоставят на плана на консерваторите за всенародното допитване за членството в ЕС с аргумента, че би разклатило икономиката.

Лейбъристите и либералдемократите се противопоставят на идеята за референдум, стига на ЕС да не бъдат предоставени повече правомощия.

Националистът Найджъл Фараж е убеден, че ако неговата партия не е в парламента да надзирава какви ги върши премиерът, Великобритания може и да се размине с референдума. Според Фараж, който е и евродепутат, планът на Камерън да използва двете години след изборите за предоговаряне на „по-добра сделка“ за Великобритания в Европа е загуба на време. Той обеща и да се оттегли като лидер на UKIP, ако не получи място в Уестминстър на 7 май.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв