Президентът призова да се завърнем в Космоса

Първият български космонавт Георги Иванов и неговият руски колега от екипажа на „Союз-33“

„България трябва да използва опита на своите космонавти, за да се присъедини отново към семейството на космическите държави. Трябва да направим така, че историята да се превърне в мост към бъдещето“. Това обяви президентът Росен Плевнелиев на среща с пилоти и космонавти на „Дондуков“ 2 в чест на Международния ден на космонавтиката и авиацията, както и отбелязването на 35-ата годишнина от първия полет на българин в Космоса.

За среща с държавния глава дойдоха космонавтите Георги Иванов, Александър Александров, Красимир Стоянов, Виктор Савиних, Павел Виноградов, Юрий Гидзенко, Мирослав Хермашевски, Берталан Фаркаш, Думитру Прунариу, както и главният координатор на честването по случай годишнината от първият полет на български космонавт – ген. Михо Михов.

„Благодарение на вас България стана шестата страна в света, която изпрати свой космонавт в орбита“, заяви Плевнелиев. Космическите амбиции на държавния глава не спряха до тук. Той призова да се създадат условия за развитието и използването на знанията на нашите учени и изследователи.

На 10 април 1979 г. руският космически кораб СОЮЗ-33 излита с двама пилоти – съветският гражданин Николай Рукавишников, командир на полета, и космонавтът-изследовател Георги Иванов. Мисията им е да излязат в открития Космос и да скачат кораба СОЮЗ-33 към станция САЛЮТ. Макар че сериозна авария изключва двигателите на съветския космически кораб, двамата успяват да се завърнат невредими на Земята.

Благодарение на разработената от СССР програма в началото на 70-те години на XX век, космонавти от т.нар. приятелски държави (от социалистически страни) получават възможност да кандидатстват за полети в Космоса на съветски космически кораби.

На срещата на „Дондуков“ 2 президентът обсъди с гостите си и изработването на българска космическа програма, както и създаване на правителствена структура, която да координира действията на отделните институти и агенции, ангажирани с тази дейност. „В България нямаме полезни изкопаеми, но имаме невероятни учени, а средствата, вложени в космически проучвания, имат многократна възвръщаемост“, каза в допълнение вторият български космонавт Александър Александров.

„По време на изпитанията и мисиите в Космоса винаги сме разчитали на надеждната българска апаратура. България има гигантски научен потенциал за участие в нови програми“, заяви и руският космонавт Павел Виноградов.

България е третата държава в света, изпратила храни в Космоса – след САЩ и Съветския съюз. Днес лабораториите в БАН произвеждат над 27 вида космически храни, а сред българските постижения е и първата космическа оранжерия за пресни зеленчуци.

Плевнелиев награди с ордени български военни летци за заслугите им за развитието на Военновъздушните сили. „Постигнатото от тези достойни и смели български летци е ярък пример за всички, които са се посветили на тежката и отговорна професия на военния пилот. Нека днес отново си пожелаем нищо да не възпира устрема на българските летци към висините, така както нищо не успя да застане на пътя на тези осем пионери на българските ВВС“, заяви на церемонията президентът.

Военната ни авиация, почти замряла доскоро поради факта, че разполага със стари руски МИГ-ове, беше „вдигната във въздуха“ заради кризата в Украйна. Наскоро „24 часа“ съобщи, че за последните месеци във въздуха са вдигнати вертолети Бел-206, изтребители МиГ-21Бис, подготвени са били пилоти за „Спартан“, а за първи път от 20 г. хеликоптерите Ми-17 са тренирали бойни стрелби и полети в зона сложен пилотаж.

Пак поради напрежението в Украйна пред българските управляващи отново беше поставен въпросът от страна на НАТО кога България ще се снабди с военни изтребители – нови или втора ръка, заради задълженията, които има, като страна-член на Северноатлантическия пакт. Четвърто правителство не смее да вземе решение по сделката.