Парите от НСО - за сигурност на гражданите, не за прислуга на политиците

Парите от НСО – за сигурност на гражданите, не за прислуга на политиците

©БГНЕС

НСО остатък от комунистическия режим, който не съществува в демократичните държави, нито една европейска държава няма такъв аналог. Така съпредседателят на ПГ на Реформаторите Радан Кънев обоснова позицията си против запазването на службата в този й вид, в навечерието на обсъждане на законопроекта за държавните гардове на първо четене. НСО, наследник на социалистическото УБО, заедно с Националната разузнавателна служба, са единствените без специален закон през всичките тези над 25 години след 1989 г. Ето и цялата позиция на лидера на ДСБ.

Шокиращото са данните за сравнение на персонала и бюджетите на отряда за борба с тероризма и Национална служба охрана. За борба с тероризма ние имаме около 120 души около 4 млн. лева годишно, за служба охрана 1200 души – и около 40 млн. лева годишно. Тоест за борба с тероризма отделяме в пъти по-малък ресурс, отколкото за охраната и обслужването и, нека бъдем честни – обслужването на един почти неограничен кръг лица, нещо също напълно непознато в европейската практика.

Давам добрия пример на Германия, където тяхната служба за борба с тероризма отделя един ограничен ресурс за охраната на хората, наистина заплашени от тероризъм – като канцлера Меркел, членовете на правителството и хора, които отговарят за силовите структури в държавата. Може би 15-16 души в 80-милионна Германия.

Въпросът е във функциите, как се казват службите няма никакво значение. Въпросът е какъв бюджет се отделя за охрана на висши държавни функционери и колко такива следва да бъдат охранявани. Аз не мисля, че в България има повече от 12 души, за които изобщо трябва да се мисли за охрана – и така като ме гледате нямам нужда от НСО. Естествено, че премиерът и вътрешният министър имат.

Службата трябва да изглежда малка, преди всичко да знаем за кого се грижи и бюджетът й да бъде много по-малък от този на борба с тероризма. А естествено, че тези великолепно подготвени хора, може би едни от най-добрите професионалисти в държавата, трябва да бъдат насочени към сигурността на всеки български гражданин, а не към сигурността на шепа лица. Така че трябва да отидат към борбата с тероризма, към националната сигурност.

Можем да предложим конкретни промени в закона, но в момента това е фаза на политически разговор, тъй като не сме стигнали до първо четене и е достатъчно рано да го обсъдим дали има нужда да харчим 40 млн. и имаме ли нужда да охраняваме толкова много лица.

Нямаме решение на групата за подкрепа на законопроекта на първо четене. Аз лично не виждам как бих подкрепя такова нещо.

Боя се, че абсолютно никой не го знае колко души охранява НСО. А това е един от големите проблеми. В България никога не е имало такава официална информация, ние не знаем тези 1200 души, пак казвам всичките сериозни професионалисти и тези 40 млн. къде отиват. Знаем че, има такива хора, които ги пращат за кисело мляко и до магазина. Това е унижение за тях и за данъкоплатците едновременно.

Ние непрекъснато говорим за институции, аз непрекъснато говоря за парите и сигурността на хората, дали ще се казва НСО, дали ще бъде присъединено към друга служба, това няма никакво значение. Въпросът е колко пари и за охраната на колко лица харчим. И как насочваме целия останал ресурс към всички 7 млн. и половина български граждани.