Бюджетната комисия отхвърли ветото върху Закона за Сметната Палата

Снимка: БГНЕС

Комисията по бюджет и финанси към 42-рото Народно събрание отхвърли президентското вето върху Закона за Сметната палата, предаде БГНЕС. С гласовете на 12 народни представители от БСП, ДПС и „Атака“ ветото на държавния глава Росен Плевнелиев бе отхвърлено без никакви дебати поради отсъствието на депутатите от ГЕРБ в залата, които предварително бяха заявили, че гласуват против.

„Невежество е, че президентът пита откъде ще се вземат допълнителни средства за увеличение на бюджета при увеличаването на щата на одитната колегия“, коментира председателят на бюджетната комисия и основен вносител на закона Йордан Цонев. Той обясни, че бюджетът няма да се увеличава, а дори щял да бъде по-малък.

Основната поправка в Закона гласи, че Сметната палата ще стане колективен орган, който се състои от девет членове, а не както досега от трима.

„В мотивите на президента прави впечатление продължаващото неразбиране, че със закона се увеличава численият състав на Сметната палата. Обяснихме много пъти, че този закон сменя модела, че става дума за модел на главен одитор“, обясни още Йордан Цонев.

С поправките се връща колегиалната форма на управление, като най-важните решения ще се взимат след обсъждане в по-широка колегия, добави той и изрази учудване, че юристите на президента не разбират тази разлика. Според Йордан Цонев е очевидно, че Росен Плевнелиев и неговият екип не са следили дебатите по закона, тъй като един от аргументите във ветото гласи, че законът не е обсъден публично.

В мотивите си за налагането на ветото Плевнелиев посочи, че е недопустимо Народното събрание да откаже да изпълни Конституцията и да възложи свое конституционно правомощие на Сметната палата – тя да определя организацията си на дейност. Приетият от мнозинството в Народното събрание нормативен акт не предвижда броя на отделенията в Палатата и обхвата им на дейност, а възлага на членовете на Палатата в бъдеще сами да определят колко ще са отделенията. Липсва правна уредба – на всеки член ли ще бъде възложено да ръководи отделение, както и какви ще са правомощията по време и във връзка с извършваните одити на онези от членовете, които не ръководят отделения.

Президентът не намира доводи как е определена числеността на органа Сметна палата именно на 9, а не, например, на 5, 7 или 11, при запазването на същите функционални одити – финансови одити, одити за съответствие при финансовото управление, одити на изпълнението и специфични одити. Неприемливо е по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на Сметната палата от 3 на 9 членове без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки един от тях и какви ще са отговорностите му.