Православните християни отбелязват Лазаровден

Лазарки в София
Снимка: БГНЕС

По традиция осем дни преди Великден православните християни отбелязват Лазаровден. С него започва подготовката за Страстната седмица. Празникът се нарича още Лазарица, Лазар, Лазарова събота. На този ден се изпълнява обичаят лазаруване, който се свързва с преминаването на порасналите момичета към моминството и възможността да създадат семейство.

По традиция млади жени, наричани лазарки, се събират рано сутринта и набират цветя и върбови клонки, от които сплитат венци за Цветница (Връбница). Най-вълнуващ от всички ритуали за деня е плетенето на венците от набраните цветя и пускането им в реката. Пускането на венец от девойка в реката символизира желанието й да се задоми. Ако венецът се хване от момък, той иска момичето за своя жена. Затова, когато пуснат венците си в реката, момичетата пеят и чрез песните си изразяват своите надежди венците да бъдат уловени именно от онзи, когото харесват.

Пускането на венци е и своеобразно състезание, тъй като момата чийто венец излезе най-напред по течението на реката ще се задоми първа. Лазарките се пременят в традиционни носии и обикалят къщите в селото, като пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Те пеят само на Лазаровден, тъй като се смята за греховно да се пеят други песни. Влизайки в дома на някого, те изпълняват песен за всеки член от семейството, а от своя страна стопанинът им дава различни дарове.

Според стари предания, мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Двата празника – Лазаров ден и Цветница са свързани с началото на пролетта и разцъфването на природата.