Димитър Аврамов: Българинът е оптимист - вярва в Брюксел, не и в София

Димитър Аврамов: Българинът е оптимист – вярва в Брюксел, не и в София

Снимка: Avramov.com

Димитър Аврамов завършва “Политология” в СУ “Св. Климент Охридски”. След това специализира прехода на бивша Югославия в университета в Загреб. Занимава се с интернет бизнес и е автор на популярния политически блог Avramov.com/Blog. Ето и последният му анализ, цитиран от БГНЕС.

Ние сме една от еврооптимистичните нации поради много причини. Едната е, че дългият посткомунистически преход е убедил хората, че няма друга алтернатива извън европейското сътрудничество в рамките на ЕС.

Другата е, че вярваме повече в европейските институции, отколкото в националните. Това, разбира се, е тъжен повод, с който не трябва да се хвалим, но е факт. Липсата на доверие към родните ни институции засилва очакванията, че европейските институции ще окажат натиск върху българските институции да има по-справедлив ред, що се отнася до икономическата конкуренция, разпределение на бюджета, изобщо до спазване на закона. Това са основните фактори, които карат българина да харесва ЕС и да бъде еврооптимист.

От Европа никой не ни размахва пръст. Но ние сме особен народ, много сме обидчиви. Като ни казват, че нещо не сме свършили както трябва, ние вместо да се мотивираме и да разберем, че има определени стандарти, които са валидни във всяка една сфера на дейност, ние вместо да работим здраво за постигане на тези стандарти, заставаме в ролята на обидено дете. Не мисля, че европейските политици могат да бъдат упреквани за каквото и да е било. Ако трябва да си говорим честно – България работи здраво за европейското семейство, покри критериите, но имаше и политическо решение по отношение на България. Ние трябва да харесваме европейските институции, не трябва да възприемаме негативно критиките, които идват от Брюксел. Те не са за българските граждани, те са за липсата на усилия от страна на хората в институциите, от страна на политиците. Най-добрият партньор на българското общество все още е Брюксел. За съжаление, защото нашите институции би трябвало да са по-добър партньор на гражданите.

На тези избори ние избираме хора, които ще участват в политиката на обединена Европа. Не избираме хора, които ще представляват България. Националните ни позиции се отстояват от правителството в София и от хората, които са избрани и служат на обществото тук в София. Европейските ни депутати могат да бъдат активни и адекватни в ЕС по отношение на формирането на общоевропейските позиции, на общоевропейските политики. Трябва да прилагаме концепция на български национален интерес, ако са способни да го правят. А за това трябва да имаме концепция у нас кой е националният интерес за страната и кое е най-важно за България в икономическата сфера. Такъв консенсус не виждаме. На предстоящите европейски избори се гледа изцяло като на тест за това дали ще има нови парламентарни и кога ще има. Не се гледа рационално с оглед перспективата и възможностите, които дават европейските избори за засилването на влиянието на България в Европейския парламент. Това не е толкова добре, но, ако погледнем в други страни, и там европейските избори са част от националния политически дневен ред.

Надявам се в предстоящата кампания да има нотка на оптимизъм и конструктивизъм. Иначе хората ще се чувстват отблъснати и пред урните ще се явят по-малко българи. Приемането на дебата като част от дребната ни всекидневна политическа свада, от дребната интрига кой политически председател ще падне, кой ще си спечели още няколко години лесен живот в някое политическо ръководство или в някоя институция. Всичко това принизява европейските избори, прави ги по-безинтересни.

Имам привилегията да съм еднакво отдалечен от всички партии и затова не ги коментирам поотделно, особено тези, които са около бариерата. Виждам, че нарастват изкушенията на анализатори и коментатори да казват кой ще влезе и кой няма. Искам да припомня, че кой минава бариерата и кой не, решават хората в изборния ден. Факт е, че има няколко партии около бариерата и социологическите агенции дават различни сценарии дали тези формации ще влязат или не. Аз отговорно съзнавам, че всяко бутане на тези партии – дали в едната или другата посока, колкото и обективно да е, може да повлияе. Много зависи от партиите, които са на изборната бариера е много важно как те ще комуникират с потенциалните си избиратели и с хората, които ги харесват. Много е възможно всички на изборната бариера да останат под нея. Изводът тогава ще е, че не са комуникирали добре с хората. Ако се обърнем към предишни избори, ще видим, че големите скандали и разкъсването на дневния ред преди изборите, обикновено накланят везните към големите партии. Имам подозрение, че е възможно на тези избори някоя от големите партии да си реализира такъв сценарий и да се опита да изиграе политически ход, при който някакъв скандал или обвинение да поляризира вота. Този сценарий е лош за всички на изборната бариера и облагодетелства трите сигурни партии. Така че малките партии или формации изобщо не трябва да се отпускат, те трябва много здраво да работят през последния месец. Иначе абсолютно е възможно те да останат без представители в ЕС.