Плевнелиев върна Закона за Сметната палата

Президентът Росен Плевнелиев
Снимка: БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев върна за ново обсъждане на депутатите в Народното събрание Закона за Сметната палата. “Конституцията на Република България изрично в чл. 91, ал. 2 предвижда организацията, правомощията и реда за дейност на Сметната палата да се уреждат със закон”, съобщават от прессекретариата на държавния глава.

В мотивите си Плевнелиев заявява, че е недопустимо Народното събрание да откаже да изпълни Конституцията и да възложи свое конституционно правомощие на Сметната палата – тя да определя организацията си на дейност. Приетият от мнозинството в Народното събрание нормативен акт не предвижда броя на отделенията в Палатата и обхвата им на дейност, а възлага на членовете на Палатата в бъдеще сами да определят колко ще са отделенията. Липсва правна уредба – на всеки член ли ще бъде възложено да ръководи отделение, както и какви ще са правомощията по време и във връзка с извършваните одити на онези от членовете, които не ръководят отделения.

Президентът не намира доводи как е определена числеността на органа Сметна палата именно на 9, а не, например, на 5, 7 или 11, при запазването на същите функционални одити – финансови одити, одити за съответствие при финансовото управление, одити на изпълнението и специфични одити. Неприемливо е по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на Сметната палата от 3 на 9 членове без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки един от тях и какви ще са отговорностите му. Произволното определяне на броя на ръководните длъжности в институцията, а впоследствие нагаждане на организацията на дейност според тези длъжности, не води до реформи и повишаване на ефективността на контрола. Не е ясно и откъде ще дойдат необходимите средства, за да се осигури по-големият финансов ресурс за заплати и материално обезпечаване на членовете.

Недостатъците в правната уредба относно липсата на концепция за организацията на дейност на Палатата, включително и за числения й състав, създават съмнения, че законодателните промени се правят с цел овладяване на органа чрез назначаване на неговите членове на партийно-квотен принцип. Друго значимо несъвършенство на Закона е възможността за предсрочно прекратяване на мандат на председателя или на член на Палатата поради тежко нарушение на закона или на Етичния кодекс с решение на Народното събрание по мотивирано предложение на Сметната палата. Парламентът може да отстранява председателя или член на Палатата за неизпълнение на служебни задължения без изрично в Закона да е посочено кои нарушения са тежки. Непълнотата в правната уредба създава съмнения за възможно политическо вмешателство в дейността на органа и приеманите от него актове. По този начин не се гарантира на членовете на Сметната палата, че те ще вземат независими и законосъобразни решения. Така се обезсмисля въведената мандатност за членовете на органа, тъй като всеки от тях ще може да бъде сменен по всяко време.

Отделно от посочените съществени недостатъци, президентът смята, че не могат да бъдат подминати и други слабости в отделни разпоредби на Закона.