Полша премахва завинаги Паметника на Съветската армия

Паметникът на Съветската армия във Варшава

Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц обяви, че няма да връща на мястото му демонтираният заради строителството на метрото паметник на Братята по оръжие. Монументът, подобен на Паметника на съветската армия в София, е в чест на съветските войници, освободили Варшава по време на Втората световна война. Паметникът е поставен от полските граждани през 1945 г. Но днес местонахождението му във варшавския район Прага е сметнато за политически нецелесъобразно от местните власти.

В интервю за полското радио RMF-FM кметът на Варшава заявява, че на съдбата на паметника влияе отношението към действията, предприемани от съвременна Русия. Според Гронкевич-Валц, руската политика напомня на варшавяни за събитията от 1945 г. Това не им допада и затова е по-добре паметникът да не се възстановява, смята тя.

Хана Гронкевич-Валц

„Сред депутатите няма желание да бъде върнат паметникът – това е преди всичко от техните компетенции. Аз също нямам желание да върна този паметник“, казва кметът на Варшава.

Паметникът на Братята по оръжие е бил първият монумент в следвоенна Варшава. В деня на откриването му на пиедестала били поставени гипсови фигури с имитация на бронзово покритие, направени в берлинската Академия за изящни изкуства. Скулптурите от бронз били отляти през 1946 г. и след година поставени във варшавската Прага.

Надписите на пиедестала са на полски и руски език и гласят: „Слава на героите на Съветската армия, другари по оръжие, които дадоха живота си за свободата и независимостта на полския народ. Този паметник е издигнат от жителите на Варшава през 1945 г.“

Паметникът бил демонтиран през 2011 г. заради строителството на централния участък на втората линия на метрото в полската столица. Срещу повторното му завръщане протестираха жители на Варшава и от Института за националната памет. Социологическо проучване, проведено през 2012 г., показа, че за преместване или окончателен демонтаж на паметника тогава са били само 12% от анкетираните. Над 70 на сто са смятали, че монументът органично се вписва в архитектурния ландшафт на полската столица.

Опазване на руските и съветски военни гробове и паметници е уредено от руско-полската спогодба от 1994 г. Полските власти са отговорни за целостта на паметниците и трябва да предотвратят каквито и да било действия, които биха им причинили щети.

Какво Полша няма да забрави и да прости

На 1 август 1944 г. започва въоръженият опит на полската Армия Крайова (Armia Krajowa) да освободи Варшава от немска окупация в края на Втората световна война. То е част от общонационално въстание, наречено Операция Буря (Plan Burza). Полските войски се съпротивляват на водените от немците войски до 2 октомври (общо 63 дни).

Загубите от полска страна са 18 000 убити войници, 25 000 ранени и над 250 000 убити цивилни, най-вече при масови екзекуции, провеждани от настъпващите германски войски, които дават над 17 000 жертви и 9000 ранени. Приблизително 85% от града е разрушен по време на градската партизанска война и след края на въстанието, когато германската армия по заповед на Хитлер изгаря повечето квартали.

Въстанието започва в ключов за войната момент, докато Червената армия наближава Варшава. Въпреки че след 16 септември 1944 г. се намира на неколкостотин метра от полската столица, съветските войски така и не установяват връзка с въстаниците.

Въпреки съмненията доколко е рационално въстанието да започне, то все пак се планира. Ситуацията се изостря, когато успехите в операция „Багратион“ (съветската офанзива в Беларус) водят Червената армия до старата полска граница през юли 1944 г. В този момент трябва да се реши дали да започне при риска за проблеми със съветската подкрепа, или да отпадне и да се остави съветската пропаганда да описва Армия Крайова като колаборационистка и неефективна.

Става ясно обаче, че след успешното сътрудничество при освобождаването на различни градове като Вилнюс, пристигащите след това части на НКВД или разстрелват, или изпращат в ГУЛАГ повечето полски офицери и войниците, които не се съгласяват да се присъединят към Съветската армия. А Катинското клане – масовото убийство на близо 22 000 поляци (офицери и интелектуалци), извършено от служители на съветското НКВД, оказва почти непоправимо въздействие върху полско-руските отношения. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г.