Гърция напуска еврото? Няма да е катастрофа

18 фев., 2015 Ureport Европа Коментарите са изключени за Гърция напуска еврото? Няма да е катастрофа

• SHARE
• TWEET
• SHARE
• ИЗПРАТИ МАТЕРИАЛ

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Излизането на Гърция от еврозоната е по-актуално отвсякога, след провала на поредния кръг преговори между новото правителство на страната и международните й кредитори.

Истината обаче е, че опасността от напускане на единния валутен съюз далеч не разтърсва световните пазари така, както преди 4-5 години.

Ето и седем причини, заради които разводът, макар и болезнен, може да се окаже много по-малък проблем, отколкото през 2010 или 2012 г., когато еврозоната беше на прага на разпад.

По-силни кредитори

Структурата на гръцкия дълг се промени драстично през последните години. През 2010 г. 85% от дълговете на страната се държаха от частни инвеститори, които имаха твърде много за губене.

От тогава нещата се обърнаха. Последните данни на Open Europe показват, че 80% от гръцкия държавен дълг се държи от правителства и други институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (EЦБ), които са много по-подготвени да се справят с евентуален фалит на страната.

Рискът е диверсифициран

Нито една банка не държи достатъчно голяма част от дълговете на Гърция, така че няма кредитор, който да понесе твърде голям удар от финансовия й колапс В края на 2014 г. страната дължеше едва $46 милиарда на чуждестранни банки, в сравнение с $300 милиарда през 2010 г.

Световните банки не изпитват проблеми, въпреки факта, че дълговата криза разклаща доверието в гръцката финансова система. Най-големите гръцки банки „Пиреос“ и „Алфа Банк“ загубиха над 25% от пазарната си стойност от началото на годината.

Няма притеснения за ефект на доминото

Бъдещето на Гърция изглежда мрачно, но другите „проблемни“ страни в еврозоната – Португалия, Испания и Италия, са много по-добре, след като започнаха работа по собствените си болезнени спасителни програми.

Доходността за облигациите рисува картината най-добре. Инвеститорите са много по-склонни да кредитират останалите, защото не се притесняват, че ще последват Гърция и ще излязат от еврозоната.

Испанските 10-годишни облигации получават 1.58% в сравнение със 7 на сто през 2010 г. В интерес на истината в момента Испания и Италия получават заеми с по-ниска лихва от Великобритания.

Стимулирането от Европейската централна банка

След години на колебание, ЕЦБ най-после започна програма за стимулиране, която направи инвеститорите много щастливи.

Очаква се изкупуването на облигации за $1.3 трилиона да стимулира растежа на еврозоната. Инфлацията, която можем да очакваме в резултат от програмата, може да помогне за избягването на всички негативи от евентуалното напускане на Гърция.

Икономиката расте

Макар все още да се справя с ефектите на дългогодишната рецесия, Европа е в по-добра форма, отколкото беше при последната криза с Гърция и еврозоната.

Брутния вътрешен продукт на страните от валутния съюз отново расте, а през последното тримесечие на 2014 г. дори надмина очакванията. Експертите смятат, че евтиният петрол, по-ниските цени на стоките и слабото евро ще дадат тласък на икономиката.

Нов план за страните-членки

Когато кризата в еврозоната удари за пръв път през 2010 г., лидерите на блока нямаха готова методика, която да използват, щом някоя от страните-членки започне да изпитва проблеми.

След това обаче държавите създадоха спасителен фонд за спешни заеми с бюджет от $800 милиарда. А заедно с това – и правила как страните могат да получат достъп до парите.

Акциите се вдигат

Инвеститорите не изглеждат възмутени от перспективата за по-широка криза в еврозоната.

Въпреки гръцкото упорство и военния конфликт на прага на Европа, фондовите пазари продължават да растат с рекордни темпове.

• Гърция, дългова криза, дългове, евро, еврозона, Европейски съюз, ЕЦБ, заем, кредити, МВФ