Иракли, Карадере и Корал – диви по закон: десет години битки

На 1 март 2016 г. Народното събрание обяви Иракли, Карадере и Корал за плажове за „природосъобразен туризъм“: без концесии, без чадъри, шезлонги и заведения. Законът дойде след години на инвестиционни проекти, протести и съдебни дела. Днес трите плажа са в Натура 2000 и зад тях е забранено строителство на 500 метра, но споровете за земята и за палатките продължават.

Карадере: от „Блек Сий Гардънс“ до „луксозния къмпинг“

До 90-те години теренът при Карадере край Бяла е бил военен полигон за морски учения на Варшавския договор. Идеята за голям курорт там се ражда през 2007 г.: проектът „Блек Сий Гардънс“ на архитекта Норман Фостър предвиждаше хотели и над 7000 апартамента върху 120 хектара. Протестите и икономическата криза го замразиха.

През март 2014 г. кабинетът „Орешарски“ одобри сертификат за инвеститор клас А на „Мадара Юръп“ за комплекс с три хотела. По данни на БНР новият вариант засягаше около 25 хектара и 1200 апартамента, отново в зони от Натура 2000. След протести в няколко големи града министърът на околната среда Искра Михайлова заяви, че без оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) проектът за министерството „не съществува“.

През октомври същата година се появи нов инвеститор. РИОСВ – Бургас реши, че „луксозният къмпинг“ на „Макси I“ за 1860 души не се нуждае от ОВОС. Според Mediapool дружеството беше купило 165,5 декара на първа линия за 1,66 млн. лв. от фонда The Black Sea Property Fund, който пет години по-рано ги беше платил 18,9 млн. лв. Теренът попада в защитените зони „Камчийска планина“ и „Плаж Шкорпиловци“.

Делото „Макси I“ и окончателният акт на ВАС

След сигнали на Българското дружество за защита на птиците и Българската фондация „Биоразнообразие“ служебният екоминистър Светлана Жекова поиска решението да бъде отменено, защото не оценява кумулативния ефект с други проекти в района. Директорът на РИОСВ – Бургас оттегли акта си. Вътрешен доклад на министерството установи, че първоначалната процедура е била опорочена. През февруари 2015 г. Административният съд в Бургас потвърди, че отмяната е законосъобразна, а инвеститорът обжалва.

Заседанието във Върховния административен съд беше насрочено за 7 октомври 2015 г. ВАС остави жалбата на „Макси I“ без разглеждане с окончателен акт и процедурата се върна на етап уведомяване на екоинспекцията и засегнатото население. Проектът предвиждаше върху почти 164 декара площадки за палатки, бунгала и кемпери, ресторанти, басейни и спа център.

Основата на спора остава подробният устройствен план „Бяла-север“ от 2004 г. Според Клуб Z съдът го е признал за незаконосъобразен, но не е отменил действието му, тъй като не е обжалван в срок.

Иракли: разрешения от 2011 г. и строежи от 2013 г.

На Иракли строителството започна, преди законът да се промени. През януари 2013 г. снимки на кранове на плажа взривиха социалните мрежи и над 3000 души се записаха във Facebook за протеста „Долу ръцете от Иракли“. Министерството на околната среда отговори, че процедурата е започнала през 2009 г., направени са ОВОС и оценка за съвместимост с Натура 2000, а решението е издадено през август 2011 г. Планът беше за 12 бунгала и три басейна в местността Кладери.

Началникът на строителната инспекция в Бургас нареди спиране на градежите в два имота през 2013 г., но Административният съд в Бургас обяви заповедите за нищожни през ноември и декември същата година, защото строежите са пета категория и контролът върху тях е на община Несебър. Така разрешенията на инвеститора „Емона 2000“ влязоха в сила. Регионалното министерство съобщи, че в един от имотите има само 5 кв. м зараждащи се дюни.

Законът от 2016 г.: без концесии, без чадъри

Предложението внесоха ГЕРБ и Реформаторският блок между първо и второ четене на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, обяви през февруари 2016 г. депутатът от ГЕРБ Ирена Коцева Така в закона се появи понятието „морски плажове за природосъобразен туризъм“. На 1 март 2016 г. текстовете бяха приети на второ четене: на трите плажа не се допуска никаква стопанска дейност, нито застрояване, чадъри и шезлонги, и те не се дават на концесия или под наем. Парламентът забрани също дивото къмпингуване и паркирането на 100 метра от плажа по цялото крайбрежие, с глоби до 10 000 лв., но нощуването остана разрешено.

Натура 2000 и забраната от 2024 г.

На 28 юли 2021 г. служебното правителство включи Корал, Карадере, Пашадере и Иракли в защитени зони от Натура 2000. Корал влезе в зона „Ропотамо“, Карадере – в „Плаж Шкорпиловци“, а мрежата се разшири с 3346,95 хектара.

На 9 февруари 2024 г. парламентът окончателно забрани строителството в ивица от 500 метра от границите на трите плажа. Издадените разрешения за строеж и заверените устройствени планове се обезсилват, а собствениците на имоти трябва да получат еднократно обезщетение от държавата в срок от три години. За увреждане на дюни глобите са от 10 000 до 30 000 лв., а имуществените санкции – от 50 000 до 100 000 лв. Депутатите обаче отказаха да разширят списъка: не минаха нито предложението за още осем плажа, нито това за общо 44.

Остана палатката. На 28 юли 2026 г. институциите започнаха проверка на Кара дере, където по оценка на областната администрация във Варна временните лагери заемат около половината от петкилометровия плаж. Кметът на Бяла беше забранил със заповед през април палатките и караваните там. Глобите са от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв. Наредбата, в сила от 1 октомври 2025 г., позволява места за палатки в зоните „А“ и „Б“ само извън плажовете и дюните.