4 въпроса за Гърция, еврото и Европа

Гръцката ляворадикална партия СИРИЗА е победител в предсрочните парламентарни избори на базата на програма, обхващаща предоговаряне на публичния дълг и спешни мерки за справяне с „хуманитарната криза“ след шест години на рецесия. На надеждите за промяна на едните отговарят опасенията на другите за дестабилизиране на икономиката. Между двата полюса е масата на онези, които не очакват чудо, но искат нещо ново, пише Франс прес в анализ по темата.

Кристин Лагарс, шеф на Международния валутен фонд (МВФ) – eдин от тримата кредитори на Гърция заедно с ЕС и ЕЦБ, вече заяви, че Гърция не трябва да очаква специално третиране по отношение на дълга си и че еврозоната има свои правила, която Гърция, като неин член, трябва да спазва. Лагард отбеляза, че не може да има специално отношение за една или друга страна и Гърция трябва да извърши ключови реформи, за да подобри събираемостта на данъците и да намали броя на висящите съдебни дела. Не става въпрос за ограничения, а за реформи, които трябва да бъдат извършени, заяви Лагард.

Гръцкият публичен дълг е 175% от БВП и само тази година по него трябва да бъдат платени $19 млрд. Предстоят преговорите по последния спасителен транш, който тройката кредитори трябва да отпусне на Гърция – 7.2 млрд. евро, след като от 2010-а досега Атина е получила 240 милиарда евро.

Въпрос: Ако СИРИЗА е на власт, ще се разхлаби ли хватката на ограниченията в Гърция?

– Вдигане на минималната заплата от 580 на 751 евро, повишаване на облагаемия минимум на 12 000 евро на година, възстановяване на 13-та пенсия за пенсионери, които получават по-малко от 700 евро, безплатно електричество и продоволствени купони за поне 300 000 домакинства, защита на основното жилище от конфискация, осигуряване на безплатен достъп до медицински грижи, премахване на таксата върху битовата нафта, увеличаване на броя на ползващите се от осигуровка за безработица – всички тези мерки бяха оповестени като приоритети на бъдещо правителство на СИРИЗА.

Цялата програма е оценена за 12 милиарда евро, които СИРИЗА смята да намери като намали изплащането на дълга, бори се срещу укриването на данъци и контрабандата и чрез получаване на европейски средства.

Проблемът е, че сбирането на тези фондове не може да стане за един ден. А времето е отмерено, отбелязват анализаторите от „Евробанк“, според които „възможността за отклоняване от бюджетните цели е много ограничена и би изложила страната на извънредно тежко влошаване на финансите й, както и на повишаване на нуждите й от заеми“.

Въпрос: Евентуална победа на СИРИЗА ще влоши ли отношенията между Атина и кредиторите от ЕС и МВФ?

– Съкращаването на част от колосалния гръцки дълг (175% от БВП), евентуално затъване на публичните финанси и отмяната на някои закони, наложени от Тройката кредитори като по-гъвкавите правила на пазара на труда, биха могли да станат casus belli (причина за конфликт) между Атина и кредиторите й.

Пропастта, която разделя икономическата философия на двата лагера е много дълбока в доста области (пенсии, приватизации, държавна служба, пазар на труда), изтъква банка “Голдман Сакс”.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел вече говори да се намерят „спокойно решения“. Алексис Ципрас редува острите реплики – „Край на Тройката“ – с по-сговорчиви.

Има начини двете страни на излязат с вдигната глава от преговорите, отбелязва икономистът Жолт Дарваш в анализ за европейския мозъчен тръст “Брьогел”.

Въпрос: Политиката на СИРИЗА може ли да постави под въпрос оставането на Гърция в еврозоната?

– Според СИРИЗА не става въпрос за това. Европейските представители също положиха усилия, за да загасят пожара, пламнал в резултат на слуховете от Берлин. Ангела Меркел в крайна сметка се присъедини към хора, заявявайки, че Гърция трябва и „занапред да е част от европейската история“.

Ала „Голдман Сакс“ смята, че “кредиторите са готови да платят цената на растящия риск от фалит на Гърция вместо да финансират политики, които се отклоняват от икономическата ортодоксалност“.

Гърция също така може да излезе от еврото „случайно“, предупреди гръцкият министър на финансите Гикас Хардувелис (от бившето вече правителство – бел.р.). Ефектът на доминото, който би започнал с отказ на Атина да изплати транш от заема, последван от паника при вложителите, масово теглене на пари от банките и накрая отказ на ЕЦБ да помогне на непослушното правителство на СИРИЗА.

Въпрос: Какви може да са последиците от управление на правителство на СИРИЗА за останалата Европа?

– Освен надеждите за политическа зараза, които хранят останалите европейски леви партии от Мадрид до Париж и доста автономистки партии, правителството на СИРИЗА поставя основния въпрос за възможностите за самостоятелен национален политически избор в рамките на Европейския съюз, изтъква френският икономист Жан Пизани-Фери.

Ако конституционните задължения са дефинирани много строго, ЕС ще бъде обвинена, че отрича правото на гръцкия народ на демократичен избор. И обратно – една много гъвкава рамка би показала, че поетите ангажименти в областта на реформите и финансовата дисциплина имат малка стойност – смята Пизани-Фери и вижда в това предизвикателство за бъдещето на еврото и за неговите правила./БТА