Управляващите си искат "Южен поток"

Управляващите си искат „Южен поток“

България ще продължи изграждането на проекта за газопровод „Южен поток“. Това става ясно от „Програмата на правителството за стабилно развитие на България 2014-2018“, в частта й посветена на сектор „Енергетика“. В нея няма нито дума за предлагания от кабинета на Бойко Борисов проект за газов хъб, съобщи БГНЕС.

Продължаване на „Южен поток“

В правителствената програма е отделено място на проекта „Южен поток“, спрян на 1 декември 2014 г. от руския президент Владимир Путин при визитата му в Анкара. Тогава бе решено, че Русия вместо „Южен поток“ ще изгради газопровод със същия капацитет от 63 милиарда куб. м. газ до Турция и газов хъб на турско-гръцката граница.

Миналата седмица отказът на Русия от „Южен поток“ беше потвърден и пред зам.-председателя на Еврокомисията Марош Шефчович, който се беше ангажирал пред София да попита за руската позиция по отношение на спрения проект, както и да представи предложението на българската власт да се изгради хъб на Паша дере – мястото, където трябваше да излязат тръбите на „Южен поток“ от Черно море.

Още по темата

Тогава президентът на „Газпром“ Алексей Милер заяви категорично, че „Южен поток“ е мъртъв, а на дневен ред е „Турски поток“. Той посъветва ЕК да направи всичко възможно, за да достави руския природен газ от бъдещия турско-гръцки хъб до европейските потребители.

Въпреки това правителството на Борисов обещава да продължи строителството на проекта „Южен поток“ само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи.

Под „доказани икономически ползи“ кабинетът Борисов разбира: 1. Пълно въвеждане на нормите на ЕС в националното законодателство. Анализ и създаване на предпоставки за публичност и прозрачност при изграждането на проекта; 2. Диалог с ЕК по изясняване на въпроси, засягащи изпълнението и съответствието с европейското законодателство на конкретни договорни аспекти.

В правителствената програма в частта й сектор „Енергетика“ въобще не се говори за газов хъб около Варна.

Други основни цели

Абсолютен приоритет на енергийната ефективност над изграждането на нови мощности. Приемане на енергийна стратегия на България до 2030 с поглед до 2050 г. Провеждането на пазарни реформи и финансова стабилизация на енергийния сектор. Преразглеждане на големите енергийни проекти. Участието на България в създаването на Европейски енергиен съюз и гарантиране на енергийната сигурност. Това са основните акценти на правителствената програма в сектор „Енергетика“ на четворната коалиция с министър-председател Бойко Борисов.

България и Европейският енергиен съюз

„Активен принос на България, като държава-членка на ЕС, при формиране на концепцията за създаване на Европейски енергиен съюз, способстващ за засилване ролята на енергийната политика в контекста на цялостното икономическо развитие на ЕС и общи действия за сигурни енергийни доставки“, е написано в правителствената програма. Отговорните институции за постигането на тази цел са: Министерският съвет, Министерството на външните работи, Министерството на енергетиката.

За нейното постигане се предвижда изготвяне на национална позиция по насоки и документи, представяни от европейските партньори в хода на дискусиите и формирането на механизъм за функциониране на бъдещия Европейски енергиен съюз.

Енергийна стратегия и реформи

Правителството и ресорното министерство на енергетиката си поставят за цел създаването на устойчива и конкурентна пазарна среда в енергетиката като се защитят интересите на всички пазарни субекти и се гарантира тяхната финансова стабилност. Това ще се постигне със създаването на условия за устойчива и конкурентна пазарна среда. Ще трябва да се извършат промени в нормативната уредба и регулаторната рамка. Важен елемент е и контролът за тяхното прилагане.

Правителството ще набележи средносрочни и дългосрочни приоритети в развитието на енергетиката, включително постигане на хармонизирана връзка между енергийната политика на Република България и тази на ЕС. За постигането им се предвижда разработването на Енергийна стратегия на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.

Хармонизиране на законодателството в областта на енергията от възобновяеми източници за интегрирането на тази енергия в условията на либерализиран пазар (изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници)

Кабинетът „Борисов“ не подминава и проблемите на енергийната ефективност. Нейното повишаване ще бъде постигнато чрез разработването на Национална стратегия за енергийна ефективност.

Преразглеждане на големите енергийни проекти

Правителството на Бойко Борисов ще преразгледа големите енергийни проекти и тяхната икономическа ефективност. Те ще бъдат изграждани само при пълно съответствие с европейските правила и директиви и при доказана икономическа ефективност.

МС предвижда изграждане на нови електропроизводствени мощности и нови газодобивни и газопреносни и газоразпределителни инфраструктури в съответствие с европейското законодателство. Мерките, с които ще бъде постигнато всичко тона, са: 1. Развитие на нормативната уредба за създаване на условия за структуриране и изпълнение на конкретни инвестиционни проекти; 2. Осигуряване на прозрачност и участие на обществеността чрез провеждане на обществено обсъждане на ранен етап от разработването на проектите.

Ядрена енергетика

Кабинетът „Борисов“ си поставя за задача да удължи живота на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“. В същото време властта се обявява за развитието на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия.

Експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ ще продължи при спазване на стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия, директиви на ЕС. Удължаването на срока на експлоатация на 5-и и 6-и блокове на АЕЦ „Козлодуй“ чрез „изпълнение на Програмата за изпълнение на мерките по продължаване на срока на експлоатация на 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. А това на свой ред ще се постигне чрез „разработване и изпълнение на Програмата за изпълнение на мерките по продължаване на срока на експлоатация на 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Нова ядрена мощност ще бъде изградена само при доказан положителен икономически ефект и без искането на държавна помощ. Предвижда се провеждане на обществено обсъждане на техническите, икономическите и социалните аспекти на проект за нова ядрена мощност, както и изготвяне на предпроектно проучване с подробен финансов модел относно нейното изграждане. В правителствената програма не се посочва конкретно за коя ядрена мощност става дума. Отговорната институция е министерството на енергетиката.

По отношение на безопасното управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци се предвижда изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни отпадъци.

Нов ДКЕВР

Интересите на българските потребители и бизнеса от справедлива цена на електроенергията ще бъдат защитени от нов състав на регулатора ДКЕВР. Той ще бъде съставен по принципи, гарантиращи неговата политическа независимост.

Енергийната ефективност – абсолютен приоритет

Правителството на Бойко Борисов ще се стреми към намаляване потреблението на електрическа енергия в сектор „Домакинства“, енергоемкостта на бизнеса и повишаване конкурентоспособността на българската икономика. За да се постигне тази цел са набелязани следните мерки: 1. Приемане на нов Закон за енергийната ефективност, свързан с хармонизиране на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на ЕС; 2. Разработване на Национална стратегия за енергийна ефективност и провеждане на обществено обсъждане

Кабинетът на Борисов също така се ангажира да осигури по-добри условия на живот за гражданите в многофамилни жилищни сгради в градските центрове чрез повишаване на качеството на жизнената среда и изпълнение на мерки за енергийна ефективност. За целта се предвижда изпълнение на мерки и подкрепа за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради (изготвяне на техническо и енергийно обследване на всяка сграда, проектиране и строително-монтажни работи).

Екологичен добив на енергоресурси

Местните енергоресурси ще се разработват само при две условия: 1. екологичен добив; 2. икономическо обосновано наличие на ресурси.

Търсене и проучване на нови находища на нефт и газ. Кабинетът обещава да ускори изпълнението на дейностите по търсене и проучване на нефт и газ, включително в Черно море. Той също така ще насърчи търсенето и проучването на находища на нефт и газ.

Разработване (експлоатация) на находища на нефт и газ с доказани запаси и ресурси на находища с предоставени права за добив. Предоставяне на институционална подкрепа за проекти и инвестиционни предложения за разработване на находища на нефт и газ, допринасящи за енергийната ефективност и гарантиращи опазване на околната среда.

Добив на находища на твърди горива. Предоставяне на права за добив на въглища в рамките на оптималния баланс между наличните в страната ресурси за производство на електроенергия при използване на високоефективни технологии.

Енергийна сигурност

Проучване на възможности за сондажи за природен газ. Правителството обещава да прилага решението на НС за забрана на технологията „хидрофракинг“, както и развиване на източниците и трасетата за доставка на природен газ и развитие на местния добив.

Предвижда се и доизграждане на реверсивни връзки със съседните балкански държави. По-конкретно става дума за развиване на проектите за междусистемни газови проводи: 1. Междусистемна газова връзка Гърция – България; 2. Междусистемна връзка Турция – България; 3. Междусистемна връзка България – Сърбия.