Живот при минус 30 - с алкохол и външни тоалетни

Живот при минус 30 – с алкохол и външни тоалетни

Снимка: Амос Чапъл

През уикенда температурите в руския град Оймякон достигнаха минус 31 градуса по Целзий. Колкото и невероятно да звучи, за жителите на градчето, познато като най-студеното населено място на планетата, подобни температури са нещо нормално.

Ако ви е трудно да осмислите подобна температура, ето няколко факта: хората в Оймякон често ядат замразено месо, държат двигателите на автомобилите си пуснати по 24 часа на ден и трябва да затоплят земята с огън в продължение на няколко дни, преди да погребат починалите.

Трудно е да разберем защо някой би искал да живее на подобно място, а още по-трудно – защо някой би го посетил. За фотографа Амос Чапъл обаче изкушението е било твърде голямо.

„Правя туристически снимки, които продавам на медии и имах нужда от заглавна снимка за новозеландска статия, озаглавена „Най-студеното място на Земята е доста неустоимо“, разказва той.

Фотографът пътува над 10 000 километра, за да стигне до селцето с 500 жители, сгушено в отдалечен район на Сибир. Зимата там е толкова сурова, че самолетите не могат да кацат, а пътуването с автомобил от Якутск отнема два дни.

Чапъл прекарва няколко седмици в Оймякон и Якутск по време на дългия и мрачен януари на 2013 г. Неговите удивителни снимки улавят студения и тъмен пейзаж и суровите жители на селцето, които оцеляват при невъобразими условия.

Оймякон е разположен на 63.4608° N, 142.7858° E – само на неколкостотин километра от Полярния кръг. По време на зимата там е пълен мрак през 21 часа от денонощието, а температурите падат до минус 50 градуса по Целзий. Това обаче е нищо в сравнение с февруари 1933 г., когато селцето печели титлата за най-студено място на света, след като живакът удря минус 67 градуса!

Тук арктическият студ е просто част от ежедневието и нещо, с което трябва да се живее. Хората използват редица трикове, за да оцелеят. Повечето имат външни тоалетни, защото вътрешната канализация често замръзва. Колите се държат в затоплени гаражи или навън, но с включени двигатели.

Реколтата не вирее в замръзналата земя, така че хората имат главно месоядна диета. Сред местните деликатеси са месото от северен елен, сурова замразена риба и ледени кубчета конска кръв с макарони.

Фотографът трудно е успявал да говори с местните, тъй като всички са се движили възможно най-бързо от един оазис на нормална температура до друг. Тези, които все пак пожелали да общуват с него, го предупредили за ширещия се алкохолизъм, особено във ваканционните месеци.

Климатът в Оймякон не простил и на камерата. Чапъл имал редица проблеми докато снимал, защото апаратът му често замръзвал. За да го запази, той постоянно го пъхал под якето си и го изваждал само за секунди, за да може да запечата някой кадър.

Самият фотограф изпитал мразовитата реалност, когато опитал да направи снимка на Оймякон от високо. Тъй като наблизо нямало достатъчно висок хълм, той се качил на радиокулата, висока над 50 метра.

За да направи снимка, свалил ръкавицата си само за секунди, но пръстите му измръзнали толкова сериозно, че в продължение на седмици кожата му падала като след ужасно слънчево изгаряне.