Гроздан Караджов: Има данни за съучастие на КФН в случая с КТБ

Снимка: Facebook

Има много ярки данни за съучастие на Комисията за финансов надзор в случилото се с КТБ. Това заяви днес в предаването „Преди всички“ по БНР депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов.

Наред с „Банков надзор“ на БНБ, върху дейността на КТБ контрол би трябвало да осъществява и Комисията за финансов надзор, тъй като банката е и публично дружество и нейните акции се търгуваха на Българската фондова борса.

„Да се проспи най-грандиозния обир, т.е. пирамида номер едно на България, именно ограбването на КТБ, и да се демонстрира, че няма връзка между функциите на КФН и случилото се – е много висока степен на некомпетентност, най-малкото. Това беше една банка, която се търгуваше на капиталовия пазар. А капиталовият пазар е може би първата от най-съществените функции на тази институция – тя не просто трябва я да надзирава, тя трябва да надзирава дали търгуваните на фондовата борса дружества съответстват по своята цена, техните акции, на реалното им състояние. След като видяхме, че на финала имаме една структура, която отвори близо 6 млрд. дупка, която се наложи парламентът да запушва в „края на деня“, да се твърди, че КФН не е била съучастник – е много силно“.

Реформаторският блок ще постави въпроса на масата на коалицията, заяви Караджов, като добави, че това ще стане най-вероятно утре, 20 януари. По думите му коалиционните партньори също трябва да изразят мнение по този казус. Той припомни, че критиките на реформаторите не са само по отношение на КТБ, но и по отношение на пенсионните фондове:

„В последните няколко работни дни се внасят промени в Закона за социалното осигуряване, където се казва, че една немалка част от пазара на тези дружества е фалшив, т.е. че има може би 25-30% несъответствие между цената на акциите на пенсионните фондове спрямо реалната им цена, че има свързани дружества и т.н. – все функции от страна на КФН. Аз, като народен представител, не съм видял официален доклад на ресорния орган“, отбеляза Караджов.

Ние на посегателства над свободата на словото реагираме много остро и наистина ще бъдем много крайни този път спрямо цялата комисия, категоричен бе Гроздан Караджов. Миналата седмица КФН наложи безпрецедентно високи глоби на „Капитал“ и „Икономедиа“ – за общо 160 000 лева.

По думите на шефа й Стоян Мавродиев глобата е заради нарушенията на европейска директива заради манипулация на цени и акции, свързани с една българска банка. Той се позова на информация, публикувана от „Капитал“, за фирми, теглещи големи суми от въпросната банка. Едната се оказа, че е внасяла, а не е теглила, а другата не е имала сметка в банката.

Лидерът на Реформаторите Радан Кънев вече призова за оставката на Мавродиев.

Комисията санкционира издателската група „Икономедиа“ („Капитал“, „Дневник“) със 150 000 лева заради твърдение, че фирмите „Водстрой 98“ АД и „Промишлено строителство холдинг“ АД са свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски. От своя страна КФН обявява твърдението за невярно, тъй като не фигурирало в декларацията на Пеевски пред Сметната палата.

Отделно от това „Икономедиа“ бе глобена с още 10 000 лева за отказ на журналисти да разкрият източниците си, стоящи зад въпросната информация. Право, което е гарантирано директно от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

Със 100 000 лева пък бе санкционирано врачанското издание „Зов Нюз“ заради негов репортаж от опашка пред местен клон на Корпоративна търговска банка (КТБ) по време на банковата криза през миналото лято. Парадоксалното в случая е, че във въпросния материал са цитирани други медии, които обаче не са понесли глоби, сред които и сайтът „Пик“.

Под „прицела“ на КФН попадат още сайтовете Mediapool и „Биволъ“. Първият има съставен акт от комисията за публикация от юни 2014 г., посветена на преодоляната криза с Първа инвестиционна банка (ПИБ). „Биволъ“ попада под натиска на институцията, ръководена от Стоян Мавродиев, заради разкрития, свързани с ПИБ.