Златната страна на луната

Луната може да предложи богат урожай от ресурси, небесен дар, който само чака да бъде взет. Но какво всъщност има там за вземане и на каква цена?

Икономическият аспект на разработването на лунните ресурси е предмет на едно ново изследване на професора по планетарни науки и астробиология Йън Крофърд от Birkbeck College в Лондон, пише сайтът на Fox News. Предстои оценката му да бъде тема на предстоящия брой на журнала Progress in Physical Geography.

Крофърд казва, че е трудно да се открои и един лунен ресурс, който да е достатъчно ценен, за да захрани самостоятелна добивна индустрия на луната. Въпреки това, земният спътник притежава суровини в изобилие, които представляват потенциален икономически интерес.

Лунарните ресурси могат да се използват за построяване на промишлена инфраструктура в околоземното пространство, казва ученият – виждане, споделяно от други учени, като Пол Спудис от Лунарния планетарен институт.

Като цяло, възвращаемостта от експлоатацията на лунните залежи все още е под въпрос, казва той.

Изчерпаеми ресурси

Една от причините за скептицизма на Крофърд е веществото Хелий-3. Привържениците на разработването на луната чертаят добиви на хелиевия изотоп, вграден в повърхностния слой на лунния реголит от милиардите години слънчев вятър. Извличането на веществото от луната би могло да захрани бъдещите реактори за ядрен синтез тук, на земята, смятат защитниците на добива.
„Целият този хелиев аргумент издиша“, казва Крофърд. Добивът на лунната повърхност до „голо“ на стотици квадратни километри би дал доста Хелий-3, но веществото е ограничен ресурс, посочва той.

„Това е залеж на изкопаемо гориво. Също като добива на въглища или петрол, веднъж след като си го добил … свършва“, казва ученият. Инвестициите и инфраструктурата, нужни за задоволяване на бъдещите енергийни нужди на света чрез добив на Хелий-3, са огромни и би било по-добре с тях да се развият напълно възобновяеми енергийни източници на земята, добавя той.
„Хрумва ми, че що се отнася до добив на енергия, има по-добри начини някой да си инвестира парите. Заради това съм и скептичен. Но това не значи, че не смятам луната за икономически изплзваме в дългосрочен план“, обяснява Крофърд.

Но той прави една уговорка за хелия: оценките за широкото наличие на изотопа се основават на пробите от луната, донесени от мисията „Аполо“ от малките географски ширини на луната. „Възможно е Хелий-3 и други йони, вградени в повърхността от слънчевите ветрове, като водорода, да са в по-голямо изобилие в студения реголит около лунните полюси. Това би било важно измерване и ще изисква полярен лунен модул“.

Подобна информация би обогатила знанието на изследователите не само за Хелий-3, но и за други полезни елементи, инкрустирани от слънчевия вятър – като залежи на Хелий-4, водород, въглерод и азот.

Откъде да започнем?

Начело на списъка от неща, които трябва да се направят, е да се определи колко вода е заключена в полярните кратери на луната, казва Крофърд.

Дистанционни проучвания на луната от орбитиращи космически апарати, включително радарни данни, говори ясно за този ресурс, от който може да се произведе кислород, както иракетно горив.

„Но за да стигнем до дъното на нещата, са ни нужни теренни измервания от повърхността на лунните полюси“, казва Крофърд. „Това е на първо място в моя списък (с необходими стъпки) и когато получим отговора на това, можем да планираме според него“.

Редки елементи

По-задълбочено знание за наличието на редки елементи на луната също би било ценно, казва той.

„Напълно е възможно когато наистина започнем да изследваме луната детайлно, да намерим тези материали в по-големи концентрации – материали, които не са откриваеми с отдалечени орбитални проучвания“, казва той. В някои малки, географски откъснати области луната може да приютява концентрации на редки за земята елементи – като уран и торий, както и други полезни материали, които не са ни известни днес.

„Да изследваме цялата луна до нужната степен, е голямо начинание. Но в дългосрочен план трябва да сме отворени за това“.

Разбитите астероиди

Чертаейки своя списък на лунните залежи, Крофърд посочва към ценните елементи от групата на платината. Както изследователи на космоса като Денис Уинго и други по-рано са изтъквали, множество метални астероиди са блъскали луната през еоните.

Локализирането на тези „чукове“ би могло да доведе лунните златотърсачи до голям урожай от ценни елементи от рода на платината.

„Ако се интересувате само от тези елементи, вероятно ще отидете да копаете астероидите. От друга страна, ако отидем на луната да ровим полюсите за редки елементи, то местата, където са се разбивали астероидите, могат да се окажат допълнителен бонус“.

„Така че ако съберете всички тези неща, дори и без Хелий-3, ще видите, че луната може да стане икономически интересна в дългосрочен план. Това ми е мисълта“, заключава Крофърд.

Време за демонстрация

Как би трябвало човечеството да демонстрира добива, извличането и приложението на лунните природни богатства? И кога да се случи това?

„Изследването на лунните ресурси трябва да се базира на същите методи, ръководили хората векове наред в добива на земни изкопаеми“, казва Ангел Абуд-Мадрид, директор на Центъра за космически ресурси на Colorado School of Mines в Голдън, Колорадо.

По думите му, за луната вече са направени достатъчно проучвания и открития – с дистанционно изследване, на залежи като кислород и водород, които биха служили за приложения на място. Въз основа на откритията, посочва Абуд-Мадрид, са разработени и тествани на сродни места на земята тегнологии за извличане и събиране на тези елементи.

Например проучвателната мисия на НАСА (Resource Prospector Mission) – концепция на космическата агенция, която стартира през 2018 г., ще провери осъществим ли е на практика лунният добив.

Има и частни компании, които готвят такива мисии, казва ученият.

„Така че е дошло времето да се демонстрират тези ситеми на повъргхността на луната“, обобщава той.