Култът към личността тръгва от Рим

Снимка: Wikipedia

Как се управлява една от най-големите империи в историята на човечеството, която обхваща хиляди километри, десетки езици, раси и култури? Според римляните, единственото нещо, което трябва да направите, е да сложите знаменитост начело.

Макар в древния Рим да не са имали светски списания като Rolling Stone и интервюта в телевизии, те са истинските основоположници на световния PR.

Преди създаването на Римската империя в първи век преди Христа, сам по себе си Рим е символ на гражданските безредици. След убийството на диктатора Гай Юлий Цезар, различните фракции започват борба за доминация, което предизвиква финансови катаклизми, насилие, кавги и партийна политика, която би накарала днешните политици да се изчервят.

За римските оракули обяснението било просто – боговете трябва да са бесни. Но какво е решението? Просто да създадат нови богове.

Осиновеният син на Юлий Цезар – Август, който става първият император на Римската империя, е природно надарен в отношенията с обществеността. За да успокои хората и да избегне кървавия край на баща си, той се нарича „пръв гражданин“, вместо „диктатор“ и настоява Рим да остане република.

В знак на почит към любимия си осиновител, Август предприема една на пръв поглед невинна стъпка, която впоследствие затвърждава създаването на империята. Той обявява скъпия мъртъв Юлий Цезар за божество.

Така започва и традицията, която обхваща векове – римските императори да стават богове, обикновено след смъртта си. Божественият път на императорите внася допълнителна нотка към тяхната непогрешимост и прави властта им трудна за оспорване.

Снимка: Wikipedia

Започналият с Август имперски култ се простира из цялата империя, а ликовете на императорите и членове на техните семейства се появяват върху монетите, както и в храмове, публични бани, театри и площади.

Казват, че всички пътища водят към Рим, а за онези, които са пътували от днешна Испания, Великобритания или Близкия изток, ликът на императора е бил доста полезен, освен това помагал за популярността. Иначе казано – вдигал рейтинга му.

Да се сравняваш с божество звучи прекалено дори за днешните знаменитости – само погледнете враждебната реакция на обществеността към песента на Kanye West „I Am a God“ (Аз съм бог – б.р.).

Както отбелязва историкът Чарлз Кинг, богохулството е било много по-лесно за регулиране в древен Рим, където религиозните вярвания са съжителствали и са се смесвали. По онова време думата „култ“ не е имала негативната асоциация, която има днес.

Нека бъдем ясни, да бъдеш бог не е толкова лесно, дори за римските императори. Да застанеш редом до небесните величия изисква упорита работа и неуморно разпределение на ресурси, издаване на укази и вземане на тежки управленски решения.

И дори божествеността си има граници. Някои императори са парадирали със своя статус, само за да се почувстват като на планината Олимп. Нерон открито флиртува с божествеността, за да дразни останалите аристократи в Рим. Той играе роли на богове на театралната сцена и дори построява златен дворец с огромна статуя на самия себе си.

Уви, заигравката на Нерон с безсмъртието и неговото управление завършват с неговата смърт в бърза и кървава гражданска война.

Това, което императорът не успява да разбере е, че римският култ към императора не се състои в това той да живее като божество. Неговата цел е да създаде публичен имидж, който да вдъхновява хората и да обединява една нехомогенна държава. Дори преди хиляди години, да бъдещ политик-знаменитост е изисквало властно и почти свръхчовешко присъствие – както и група луди хора на твоя страна.