България емитира нов дълг на два пъти през 2015

08 ян., 2015 Ureport България, Водещи новини Коментарите са изключени за България емитира нов дълг на два пъти през 2015

• SHARE
• TWEET
• SHARE
• ИЗПРАТИ МАТЕРИАЛ

Корпоративна търговска банка. Снимка: БГНЕС

България ще емитира нов дълг тази година на два пъти – през пролетта и наесен, а наред с това ще даде държавни гаранции за нова емисия ДЦК на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Това стана ясно от изявление на министъра на финансите Владислав Горанов, който – заедно с шефа на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков и с ръководителите на 9 банки, обслужващи вложителите на КТБ, оповестиха резултата през първия месец на изплащане.

Горанов отказа повече подробности за емисията с мотива, че не е целесъобразно. Мисля, че стоим добре, достатъчно ликвидни са както външните пазари, така и правителството, няма необходимост от спешни решения и действия, оттам нататък очакваме евтино да се финансира българската държава, каза той.

В бюджет 2015 е предвиден безпрецедентно висок таван на външния дълг от 8.1 милиарда лева. В актуализирания за 2014 г. бюджет също беше одобрен допълнителен нов дълг от 4.5 милиарда лева. По последни данни за декември публичният дълг е малко под 1/3 от БВП, като наближава 30%. В края на м.г. икономисти предупредиха, че макар да остава в границите на критериите от Маастрихт – за 60% от БВП, проблемът е дефлацията в България и свиването на икономиката.

91 300 вложители в КТБ са се разпоредили с гарантираните си влогове за 3.250 милиарда лева от първия ден на изплащането – 4 декември 2014 г. до 7 януари 2015 г. Общият размер на гарантираните депозити в КТБ е близо 3.6 млрд. лева, които принадлежат на 255 000 клиенти. Миленков поясни, че само около 2% от вложителите в КТБ са изтеглили парите си в брой.

Информацията за това кой има гарантиран депозит в КТБ и каква сума да получи се дава от квесторите, които работят в затворената от 19 юни банка, стана ясно от обяснението на шефа на Фонда Радослав Миленков. Той беше назначен веднага след избора на новото правителство миналата есен, като преди това е работил в Общинска банка.

За да започне изплащането на средствата, държавата емитира две емисии ДЦК, за да набере необходимите близо 2 милиарда лева, които не достигаха на Фонда.

Средствата бяха предоставени като заем на Фонда, с цел да бъде осигурено безпрепятственото изплащане на гарантираните до 196 000 лева (100 000 евро) влогове от началото на декември. За 2015 г. Министерството на финансите ще предостави държавни гаранции на Фонда за гарантиране на влоговете, който да емитира облигации до размера на гаранциите. Горанов обясни, че целта на гаранциите е да се получи по-евтино и по-лесно финансиране.

След като Фондът за гарантиране на влоговете успее да набере необходимите средства, ще върне заема от близо 2 милиарда лева, предоставен му от държавата. Средствата ще останат във фискалния резерв, заяви Владислав Горанов. Ако се прецени по целесъобразност, че всичкият ресурс не трябва да бъде изземван от пазара, може да преоценим емисионната си политика, към момента не смятаме да правим това, добави министърът на финансите.

По отношение на КТБ той заяви, че е по-скоро против извънредно законодателство. Министърът на финансите не се ангажира с позиция какво ще се случи, ако ВАС реши, че решението за отнемане на лиценза на банката е взето неправилно. То се обжалва от мажоритарния акционер на КТБ Цветан Василев, който е в Сърбия, чрез фирмата му „Бромак“.

Шефът на Фонда за гарантиране на влоговете заяви, че не е бил информиран предварително за изнасянето на картини от централата на КТБ, но допусна, че тези картини не са част от активите на банката. През последните дни от трезора бяха изнесени картини на известни художници – Ян Мърквичка, Димитър Казаков-Неро, Николай Райнов, Генко Генков, Яна Лико, Борис Денев, Енчо Пиронков и много други. Част от тях са били и по стените на банката, на някои още стоят личните посвещения от тези, които са ги подарили на Цветан Василев.

Така и не е ясно каква част от картините са активи, което би увредило масата на несъстоятелността, и каква – лични дарове на банкера. Става въпрос за над 460. До обезпечителната мярка по разследването се стигнало, тъй като не бил ясен произходът на парите, с които картините са купени, съобщи БТА, като се позова на свои източници.

Първоначалната идея е била картините да се съхраняват в Националната художествена галерия. Впоследствие обаче експерти от Министерството на културата преценили, че там не е достатъчно сигурно и са били преместени в Националния исторически музей, където има 6-степенна система за сигурност.

На въпрос дали сътресение като с КТБ предстои на друга българска банка, Горанов коментира, че такива слухове обслужват нездрави интереси и нямат нищо общо с българската банкова реалност. „Многократно сме коментирали, че странните практики, които са се развивали в банката с отнет лиценз са изолиран случай и не могат да се приписват върху банковата система. Разбира се, това, че са допуснати да се случат поставя под въпрос имунитета на финансовата система на държавата да идентифицира и да решава подобни казуси, но уроците са прочетени“, каза Горанов.

Министърът на финансите отново защити пенсионните промени, приети в края на миналата година. Той заяви, че дебатът по тях ще продължи и следващата седмица, под координацията на вицепремиера Ивайло Калфин, така че до 31 март да има яснота относно това как ще се развива пенсионният модел в България.

В края на миналата година в Кодекса за социално осигуряване беше записано, че ако веднъж партидата отиде в НОИ, не може да се върне в частен фонд.

• банки, Банков надзор, БНБ, бюджет, Владислав Горанов, външни пазари, гаранции, дълг, държавни гаранции, емисия, картини, КТБ, Левон Хампарцумян, министър на финансите, облигации, прокуратура, Радослав Миленков, таван, УС на БНБ, Фонд за гарантиране на влоговете, Цветан Гунев