Стълбовете на сътворението. Във висока резолюция

Снимка: НАСА

Космическият телескоп „Хъбъл“ представи нови снимки на една от най-емблематичните мъглявини, известни на човека. Първата снимка, която „Хъбъл“ прави на „Стълбовете на сътворението“, е отпреди 20 години.

Учените насочиха телескопа към култовата мъглявина Орел, известна още като Messier 16 (M16), и уловиха известните „Стълбове на сътворението“ в по-ясна и голяма снимка. Новото и подобрено изображение стана възможно благодарение на направените подобрения на „Хъбъл“ през последните 25 години. То предлага по-подробна и невероятно красива картина на „Стълбовете“.

„Това ни дава възможност да демонстрираме колко напреднал е „Хъбъл“ след 25 години наблюдение“, казва Пол Скоуен от университета на щата Аризона на 225-тата среща на Американското астрономическо общество на 5 януари. Скоуен беше един от астрономите, които помогнаха и за първоначалното изображение.

Снимка: НАСА

Мъглявината е открита през 1995 г. и е наречена „Стълбовете на сътворението“. Нейният портрет е може би най-известното изображение на „Хъбъл“. Има я на пощенски марки, тениски и възглавници, и дори се е появявала в телевизионни предавания и филми. M16 е „творение“ от газ и прах, намиращ се на около 7000 светлинни години от Слънцето, където звездите се образуват много бързо.

Снимка: НАСА

За новото изображение е използван широкоъгълният апарат 3, инсталиран през 2009 г. Той разкрива района на формиране на звезди в два пъти по-добра резолюция от оригинала. Както при първоначалното изображение, направено от широкоъгълната и планетарна камера 2, елементите се появяват в различни цветове: червеното разкрива единично йонизирана сяра, синьото показва двойно йонизирания кислород, а зеленото подчертава водорода.

Екипът на „Хъбъл“ е публикувал снимка на мъглявината Орел и в инфрачервена светлина, която се врязва в праха и газа, за да разкрие значително повече звезди.

Снимка: НАСА

„Самите стълбове стават доста прозрачни в инфрачервената област“, каза още Скоуен.

Инфрачервеният образ разкрива, че стълбовете все още съществуват след две десетилетия, а техните плътни краища засенчват газа под тях. Масивните млади звезди в центъра им са бурни места, с бързи звездни ветрове, които отвяват по-лекия материал. Газът между колоните се е изпарил много отдавна, вследствие на топлината от ярки млади звезди.