Куршум го лови, смъртта не

Сър Ейдриън Картън де Уиърт заедно с Уинстън Чърчил. Снимка: Wikipedia

Сър Ейдриън Картън де Уиърт е едноок, еднорък военен герой, който се сражава в три сериозни конфликта по време на шест десетилетия, преживял е самолетни катастрофи и военнопленнически лагери, а историята му, разказана от BBC, е като извадена от комикс.

Де Уиърт служи в Бурските войни в началото на миналия век, както и в Първата и Втората световни войни. По време на сраженията получава куршуми в лицето, черепа, лакътя, крака, глезена и ухото и губи лявото си око. През Първата световна война (ПСВ) е раняван сериозно цели осем пъти и се споменава в официалните съобщения на армията шест пъти.

След като губи ръката и окото си, подчинените му разказват как, като командващ офицер, вадел щифтовете на гранати със зъби и ги хвърлял със здравата си ръка при битката при Сома, за което печели Викториански кръст.

Експертът по история на Първата световна война Тимъти Боуман смята, че историята на Уиърт напомня, че не всички британски генерали са се крили в бункерите, а някои са проявили героизъм от най-висш характер. Макар да е един от най-раняваните войници в историята на британската армия, в своята автобиография Уиърт пише: „Честно казано, наслаждавах се на войната“.

Той е роден в аристократично семейство в Брюксел на 5 май 1880 г. 11 години по-късно е изпратен в английски пансион, след което учи право в Оксфорд.

През 1899 г. получава първа възможност да изпита вкуса на войната. Изоставяйки ученето, заминава за Южна Африка, за да служи в британската армия по време на втората Бурска война*. Тъй като не е навършил годините, за да служи като войник, не е бил британски гражданин и не е имал съгласието на баща си, Ейдриън се записва под псевдоним и се представя за 25-годишен.

Бойното му кръщене завършва с огнестрелни рани в стомаха и слабините, което налага връщането му в Англия. След което трябва да чака повече от десетилетие, за да попадне отново на фронтовата линия.

При избухването на Първата световна, натурализираният вече британец служи в Сомалийския камилен корпус, който се сражава с армията на Дервиш. По време на атаката над противникова крепост, е ранен в ръката и лицето, като губи лявото си око и част от ухото си. За подвизите си получава Орден за особени заслуги.

Портрет на Уиърт от сър Уилям Орпън. Снимка: Wikipedia

Британският лорд Исмей, който служи редом до него, описва инцидента с думите: „… Той смяташе загубата на окото си за благословия, защото му позволи да се измъкне от Сомалия и да замине за Европа, където смяташе, че се водят истинските битки“.

Той постъпва за лечение в лондонска болница, а впоследствие сестрите го виждат толкова, често, че запазват пижамата му за следващите му визити. Отказва да носи стъкленото си око и вместо това слага черна превръзка на окото си.

Това изобщо не го спира да се завърне пак на фронта. По време на втората битка при Ипр германците започват артилерийски обстрел, при който лявата му ръка е отнесена. Според автобиографията му, озаглавена „Щастлива Одисея“, той сам откъснал два от пръстите си, когато докторът отказал да ги ампутира. По-късно същата година цялата му ръка е ампутирана.

След период на възстановяване, Уиърт отново убеждава медиците, че е готов за битки. През 1916 г. поема командването на Осми батальон, а легендата за него се ражда по време на битката при Сома**.

Той буквално зарежда хората около себе си. Липсващото му око, празният ръкав и поразителните мустаци, комбинирани със смелостта му го правят известен сред мъжете, които командва, а те го описват като човек, който им е помогнал да не изпитват страх преди сражение.

По време на ожесточените боеве за село Ла Бойсел трима от командирите на батальона са убити, а Уиърт поема контрола над всичко войници и успява да удържи противниковата офанзива. За победата той получава най-високото отличие в британската армия – Викторианския кръст, но дори не го споменава в автобиографията си. По-късно казва, че наградата е за всеки мъж в батальона.

Уиърт участва в редица други офанзиви по време на войната и получава още много травми. Повечето историци смятат, че храбростта му често е граничила с безразсъдство и това може да обясни защо не е повишен в чин от главното командване.

При избухването на Втората световна война той води кампанията на британците в Норвегия през 1940 г. През април 1941 г. е изпратен в Югославия, но самолетът му е свален над Средиземно море. След като доплува до брега, той е пленен от италианците. Макар да е 61-годишен, прави няколко опита да избяга от военнопленническия лагер, като веднъж не успяват да го намерят за цели осем дни – впечатляващо предвид отличителния му външен вид и факта, че не знае италиански.

След като е освободен от плен, той е изпратен от Чърчил за негов личен представител в Китай пред тогавашния националистически лидер на страната Чан Кайшъ – пост, който напуска през 1946 г. След като се пенсионира, смелчагата се установява в графство Корк и прекарва времето си главно в риболов. След като се доказва като неубиваем на бойното поле, смъртта му е лека – издъхва в съня си през 1963 г. на 83 години.

Снимка: Wikipedia

*Втората Бурска война се води между Британската империя и говорещите африканс холандски заселници на две независими бурски републики, Южноафриканската република (Трансваалска република) и Оранжевата свободна държава. Тя приключва с британска победа и анексирането на двете републики от Британската империя. И двете в крайна сметка се инкорпорирани в Южноафриканският съюз, доминион на Британската империя, през 1910 г..

**Битката при река Сома в Северна Франция започва на 1 юли 1916 г. и завършва на 18 ноември 1916 г. и е една от най-мащабните и скъпоструващи битки по време на Първата световна война. Целта й била да отдалечи немските сили от битката при Вердюн (Франция). Затова силите на Съюзниците (Англия и Франция), направили опит да си пробият път през германската гранична линия при р. Сома. В крайна сметка по брой жертви битката при река Сома надминава тази при Вердюн.