Молът умира, да живее пазаруването

Моловете в САЩ са твърде много, твърде големи и твърде отвратителни за голяма част от американското общество, пише The New York Times.

Веселата мелодия на „Jingle Bell Rock“ подскача по плочките и мирисът на пиле терияки се носи от къта за хранене, но само шепа магазини са отворени в разлятия закрит търговски център в град Оуинг милс, щата Мериленд. Няколко посетители вървят по дългите коридори и се взират през закрити метални врати в празните пространства, някога приютявали магазини като H&M, Wet Seal и Kay Jewelers.

Молът в град Оуинг милс, щата Мериленд, е обречен да се присъедини в растящия списък на, както експертите по недвижимости, урбанистите и архитектите ги наричат, „мъртвите молове“.
От 2010 г. досега над 25 закрити мола са затворени и още 60 са на ръба, по данни на имотните анализатори Green Street Advisors, които следят индустрията на моловете.

Динозаврите на пазаруването

Почти 1/5 от затворените молове в САЩ имат незаети с нищо пространства, които безпокоят експертите по недвижимости – 10% и нагоре. Над 3% от моловете се смятат за умиращи, с 40 и повече процента незаети площи. Което е повече, отколкото през 2003 г., когато умиращите са били под процент.

Преждевременните некролози на моловете датират от 90-те години на миналият век, но реалността днес е по-нюансирана, отразявайки по-широки тенденции за възстановяване на американската икономика.

С растящото неравенство на доходите моловете от най-ново поколение процъфтяват, въпреки клатушкането на бежизнените търговски вериги като Sears, Kmart и J. C. Penney, които повличат и моловете на средната и работническата класа, където се приютиха.

„До голяма степен това е въпрос на имащи и нямащи хора“, казват от компанията за анализи на пазара на недвижимости Green street. Заможните американци „ще продължат да ходят в Short Hills Mall в Ню Джърси или други магазини, които са в челните 5 или 10% на потребителите. Но в корема на икономиката има твърде малко приходи“.

В Оуинг милс веригите J. C. Penney and Macy’s се държат, но други средно големи универсални магазини, които са ги приютявали, са паднали.

Търговският център в Оуинг милс, отворен през 1986 и модернизиран през 1998 г., е твърде млад за умиращ мол. И докато локацията му може би е допринесла за кончината му, други сили също са изиграли решаваща роля – като променените пазарни навици и демографията, смятат експерти.

„Не се съмнявам, че някои молове ще оцелеят, но на големи сегменти от нашето общество вече им се гади от тях“, казва Марк Хиншоу – архитект, урбанист и автор от Сиатъл.
Онлайн пазаруването – един от факторите за заника на моловете, сочени от купувачите, има твърде малък ефект, смятат експерти. По-малко от 10% от продажбите се случват онлайн и тези продажби удрят повече супермаркетите, отколкото веригите за облекла и други специализирани търговци в моловете.

Опити за възкресение

Всъщност, фундаменталният проблем на моловете е пресищането с магазини в много части на страната – резултат от дълго продължил бум в строителството на търговски пространства от всякакъв сорт.

„Ние сме пренаситени с търговски площи“, казва Кристофър Захас – специалист по икономика на недвижимата собственост и урбанист в Портланд, Орегон. „Да запълниш милион квадратни фута е (93 000 квадратни метра – б.пр.) е трудна задача.“

Също като изхвърлените на брега китове, мъртвите молове очароват, освен че ужасяват. На тях е посветен един популярен уебсайт – deadmalls.com. И са станали нещо като културно „меме“ – една особено призрачна сцена във филма „Gone girl“ се развива в един такъв мъртъв мол.

„Всеки има спомени от ходене на мол в детството си“, казва 26-годишният Джак Томас, един от тримата създатели на сайта, които се занимават с него в свободното си време. „Никой не си представя, че молът може да умре“.

Добре запозната с културните измерения, както и с икономическия залог, иншдустрията се опитва да обърне отново публичното възприятие към тези монументи на любимото минало на американците.

През август Международният съвет на търговските центрове – организация на търговската индустрия, базирана в Ню Йорк, в която влизат собственици на молове, нае голяма пиар компания, за да „представи истинската история и да прекрати негативизма и схващането, че молът ще спре да съществува в следващите няколко години“.

И макар да е истина, че много проспериращи молове ще продължат да цъфтят в следващите години, не е ясно доколко индустрията може да противостои на тенденцията все повече центрове да загиват в трудни времена.

Около 80% от общо 1200-та мола в страната се смятат за жизнени и отчитат до 10% незаети площи. Но само допреди няколко години – през 2006 г., този дял е бил 94%.

Около 15 на сто пустеещите търговски площи са 10-40%. И 3.4 на сто, което прави около 2.8 милиона квадратни метра, са над 40% празни – алармен праг, който сигнализира за началото на това, което в Green Street наричат „спиралата на смъртта“.

Шефове в отрасъла открито признават, че бизнесът с моловете минава през сериозно раздвоение от началото на рецесията – някои второкласни и третокласни динозаври вероятно ще отмрат, но първокласните, флагманите на сектора, се представят много добре.

Но между категориите има тънка граница. И първокласни някога обекти като White Flint Mall в заможния Вашингтон, вече е закрит и чака събаряне. На други места също процъфтяващи преди години молове бяха разрушени и освободиха места за паркинги – също пустеещи. Други, като Rolling Acres край Ейкрън, Охайо, са се противопоставили на всички опити да се преобразят и сега пустеят, с дървета, растящи в пукнатините на бетона. Преди да му ударят печата, той бил окупиран от скуотъри и вандали изстръгнали ел.-инсталациите му заради медната тел.

Колкото до мола в Оуинг милс, той загива, но не е съвсем в задънена улица. Новите му собственици в момента го преобразяват в хибрид – открит и закрит базар.

Възкресяването на мъртъв мол обаче не е лесна работа. Префасонирането му ще струва между 75 и 100 милиона долара и ще отнеме от 2 до 5 години. Очаква се все пак той да надживее сегашната си полуживо състояние поне през 2015 г.