Конгресът на САЩ отново се връща в ръцете на републиканците

Лидерът на републиканците Мич МакКонъл. Снимка: ЕРА/БГНЕС

След сериозната си изборна победа през ноември, Републиканската партия отново ще бъде господар на Конгреса на САЩ. Още от 6 януари десните консерватори, които спечелиха мнозинство от 54 представители срещу 46 на демократите, ще започнат своята съпротива срещу политиката на президента Барак Обама.

В тяхната програма са заложени икономически реформи и закони, които да спънат решенията на държавния глава.

114-ата сесия на Конгреса започва с най-голямото републиканско мнозинство в Камарата на представителите от 1930 г., а за пръв път от президентството на Джордж Уокър Буш и с републиканско мнозинство в горната камара – Сената.

Първият приоритет е закон, който да даде зелена светлина за строителството на петролопровода Кийстоун XL между Канада и САЩ. Тръбата очаква разрешението на американската администрация, което Обама отлага от 6 месеца заради съпротивата на много демократи и еколози.

Със закона републиканците искат да стартират мегапроекта и така да изпълнят обещанието си за бързо приемане на мерки, създаващи работни места. На 7 януари ще има заседание на Сената, а новият водач на мнозинството Мич МакКонъл обеща бързо гласуване след дебат, по време на който може да се внесат поправки.

От гледна точка на републиканците икономическият растеж минава през развитието на отрасъла на течните горива. Те подкрепят и изграждането на нови петролни кладенци в Аляска и вдигане на ограниченията за износа на втечнен природен газ и необработен петрол (бензинът и рафинираните продукти се изнасят свободно).

През 70-те години като реакция на петролния шок Конгресът забрани износа на американски необработен петрол, но заради голямото увеличаване на американския добив напоследък тази забрана изглежда остаряла в очите на привържениците на либерализирания пазар.

Здравната реформа, обещана и започната в първия мандат на Обама, известна като „Obamacare“, също е на дневен ред. Най-консервативните републиканци искат символичен вот, за да отменят напълно реформата, която прави задължителна здравната застраховка. Целта й е да осигури достъп до здравеопазване за най-бедните слоеве от американското общество.

В по-практичен план републиканците ще настояват да включат в програмата гласуването на закон, който вдига от 30 на 40 часа прага на работната седмица, след който работодателят трябва да предложи застраховка на служителите си. Така те искат да отменят един от основните стълбове на здравната реформа. Остава да видим дали Конгресът ще може да преодолее евентуално президентско вето.

За шестте си години като президент Барак Обама е използвал ветото едва два пъти срещу 12 пъти от Джордж У. Буш (за осем години), 37 пъти от Бил Клинтън (за осем години) и 365 пъти от Франклин Рузвелт (12 г.), показват статистиките на Сената. Изправен пред Конгрес, изцяло контролиран от републиканците обаче, президентът Обама може по-често да използва този инструмент от политическия си арсенал.

Остава имиграцията. Конгресът е отпуснал финансиране на Министерството на вътрешната сигурност едва до 27 февруари с цел да прегласува закони, които възпрепятстват узаконяване на положението на нелегалните имигранти.

На 20 ноември Барак Обама обяви, че ще узакони за няколко години чрез декрети статута на близо 5 милиона имигранти без редовни документи. Точно този план републиканците искат да провалят с помощта на бюджетното оръжие – рискована стратегия, която би могла да доведе до затваряне на административни служби.

15 март е крайната дата за Конгреса да вдигне тавана на дълга, макар че се допуска техническо удължаване на срока с няколко месеца.

Евентуален опит на Конгреса да гласува превантивни санкции срещу Иран още преди края на международните преговори за иранската ядрена програма може да се сблъска с президентско вето. За да преодолее това вето всяка камара на Конгреса трябва да прегласува с мнозинство от две трети от членовете си – праг, който ще изисква присъединяване на доста разбунтували се демократи.

Войната срещу радикалната сунитска групировка „Ислямска държава“ е другата тема, по която конгресмените искат да се намесят. Но по нея обаче Конгресът е далеч от постигане на консенсус относно това докъде Америка може да се ангажира с военно присъствие в Ирак и в Сирия. Междувременно това дава свобода на Барак Обама.