Преди Астана - призив да не се ожесточават санкциите срещу Русия

Преди Астана – призив да не се ожесточават санкциите срещу Русия

Украинският президент Петро Порошенко и президентът на Русия Владимир Путин. Снимка: ЕРА / БГНЕС

В навечерието на срещата в Астана на 15 януари между лидерите на Германия, Франция, Русия и Украйна се появиха първи сигнали да не се засилват санкциите срещу Русия. В столицата на Казахстан след десетина дни ще седнат на преговори германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, както и президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Петро Порошенко. Темата на срещата е как да се нормализира ситуацията в Източна Украйна, която е под контрола на проруските сепаратисти от април м.г.

Президентът на Франция заяви, че в случай на достигнат прогрес в разрешаване на кризата в Украйна, санкциите срещу Русия може да бъдат отменени. За това съобщи Франс прес, като се позова на интервю на държавния глава по радио France Inter. Ако такъв прогрес няма, санкциите остават в сила, предупреди Оланд.

Оланд изрази надежда, че на срещата в Астана на 15 януари ще бъде постигнат напредък в търсене на пътища за прекратяване на конфликта в Донбас. „Отивам в Астана на 15 януари при едно единствено условие – че ще успеем да постигнем нов напредък… И мисля, че ще успеем“, казва Франсоа Оланд. Заради наложените санкции Франция стопира предаването на първия от двата хеликоптероносача „Мистрал“ на Русия – част от сделка за 1.2 милиарда евро.

Междувременно вицеканцлерът на Германия Зигмар Габриел заяви, че засилването на санкциите срещу Русия може да доведе до дестабилизация на страната, което не е в интерес нито на Берлин, нито на Брюксел, съобщават световните медии, като цитират интервюто му в Bild am Sontag.

„Целта е никога не беше да хвърлим Русия в икономически и политически хаос“, казва заместникът на Меркел. Според него онези, които искат засилени санкции срещу Русия, ще донесат по-опасна ситуация и за Европа. Основната цел на санкциите е била да принуди Русия да преговаря. „Искахме да решим конфликта с Украйна, а не да поставяме Русия на колене“, казва вицеканцлерът.

В средата на декември подобна позиция изрази и министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. Според него по-тежки санкции срещу Русия от страна на ЕС могат да доведат до дестабилизация на страната и призова те да не бъдат засилвани.

Същевременно през последния месец канцлерът Ангела Меркел засили критиките си срещу Русия и многократно заяви, че санкциите са правилният подход за разрешаване на кризата в Украйна. Според нея действията на ЕС са правилни, а Русия е нарушила задълженията си по Меморандума от Букурещ от 1994 г., с който се гарантира суверенитетът на Украйна.

Санкциите срещу Русия, съчетани с ниската цена на петрола, доведоха до обезценка с над 60% на руската валута и на икономиката на страната, която изпадна в рецесия.

През март 2014 г. Европейският съюз и САЩ наложиха първия пакет от икономически санкции срещу Русия и отделни руски граждани заради анексията на Крим. Ограничителните мерки засегнаха енергийния, финансовия и отбранителния сектори. В отговор Москва ограничи за една година вноса на редица селскостопански стоки от страните, въвели санкции: САЩ, страните от ЕС, Канада, Австралия и Норвегия. Наред с това Москва състави черен списък на европейци, на които е забранено да влизат в Русия.