Гърция в навечериeто на СИРИЗА. Ами еврото

В 2015-а, годината, в която Гърция трябваше да излезе от рецесията – според плановете на настоящата власт, южната ни съседка отново е заплашена от хаос. Въпреки че прогнозата на МВФ беше, че догодина Гърция ще е втората в еврозоната – след Ирландия, с най-бързоразвиваща се икономика.

Парламентът на Гърция беше разпуснат заради пресрочните парламентарни избори на 25 януари. Новият парламент ще се събере на първо заседание на 5 февруари, като най-важната задача ще бъде избирането на държавен глава.

Мандатът на настоящия президент Каролос Папуляс изтича през март. До предсрочния вот се стигна, след като депутите не успяха да изберат наследник на Папуляс в три последователни гласувания в парламента. Предложен беше Ставрос Димас, бивш еврокомисар по околната среда. След като изборът не се получи, по Конституция следват избори.

Премиерът Андонис Самарас предупреди, че страната може да бъде изгонена от еврозоната, ако изборите бъдат спечелени от радикалната левица СИРИЗА, която засега води в социологическите проучвания. Ако вземе властта, партията обещава Атина да спре да изпълнява изискванията на кредиторите от ЕС, МВФ и ЕЦБ за строги финансови икономии.

Анкета, проведена вчера по поръчка на гръцката телевизия Алфа, показва, че СИРИЗА получава доверието на 28.1% от избирателите. Нова демокрация е подкрепяна от 25.1%, а социалистите от ПАСОК се ползват с 4.6%.

СИРИЗА спечели и евроизборите през май т.г., когато поведе с около 3% пред дясната Нова демокрация, водещата партия в управляващата коалиция. Нейният лидер Алексис Ципрас, който предлага отказ от еврото и връщане на драхмата, беше номиниран и за председател на Европейската комисия.

Друга силно засегната от кризата страна в ЕС – Испания, също е заплашена от вълна популизъм, ако „братовчедка“ на СИРИЗА – лявата партия „Подемос“, вземе властта на изборите в края на 2015 г.

Нов хаос или връщане на разума

Новината се отрази на котировките на единната европейска валута, която поевтиня до $1.215 – най-ниско ниво от юли 2012 г. От своя страна Международният валутен фонд (МВФ) стопира преговорите за нов транш от спасителния заем до съставянето на правителство след вота.

Гърция получи първия транш от тройката кредитори – ЕС, МВФ и ЕЦБ, от 110 милиарда евро през 2010 г През 2012 г. последваха нови 130 милиарда евро и опрощаване на дълга на частния сектор – над 100 милиарда евро. Срещу това страната се ангажира с пакет от реформи, които засягат държавната администрация и данъчното законодателство и предвиждат бърза приватизация на активи.

Протестите на радикалната левица, както и на много от гърците са, че спасителният план ги обрича на бедност. Дълбоката рецесия, в която страната се намира от шест години заради дълговата криза, доведе до голямо увеличение на безработицата. Тя достигна 27% и е една от най-високите в EС. Най-силно засегната е възрастовата група от 18 до 24 години и над шест от всеки десет младежи са без работа.

Има ли опасност за еврото

Този път ситуацията не е като преди 4 години, когато Атина преговаряше за отпускането на спасителния заем. Букмейкърите не предлагат вариант Гърция да излезе от еврозоната.

Оформя се бъдещият Европейски банков съюз, който да затегне регулацията и контрола върху банките в еврозоната, но също и на страните извън еврото, които влязат в него. Освен това в Брюксел са убедени, че Гърция може сама да се справи с бедността, ако спре корупцията и управлява по-добре публичните си финанси. Засега неофициално се говори за ново поредно „подстригване“ на гръцките дългове, ако 40-годишният радикал Ципрас и СИРИЗА дойдат на власт.

Следващият месец трябваше да започнат нови преговори между правителството и тройката кредитори – ЕС, МВФ и Европейската централна банка, на които да бъдат договорени краят на спасителната програма за 240 млрд. евро и програмата за развитие на икономиката на страната след кризисния период.

В опит да не плаши международните партньори, лидерът на СИРИЗА обеща при управление на партията да задържи Гърция в еврозоната и да договори края на спасителната програма, вместо да я прекратява едностранно.

Засега обаче не се е отказал да увеличи минималната работна заплата и да спре приватизацията на държавни активи. Той дава обещания на едро: анулиране на личните дългове към банките на онези граждани, които не могат да си позволят да ги покриват, както и пълна отмяна на данък добавена стойност.

В замяна Ципарас планира въвеждане на т.нар. „данък богатство“ – 75% от годишния доход на заможните гърци, а за бедните – разпределяне на квотен принцип на безплатно електричество и отопление за домакинствата.

Кариера на протестър, комунист, популист, демагог

През целия си живот той се е занимавал само с организиране на протести. Още като ученик на 16 години участва в бунт срещу Константинос Мицотакис, тогава премиер на Гърция и висш функционер на дясната Нова демокрация. Заради бунта няма занятия в училище и Ципрас убедително защитава „правото на бягство от училище“.

Алексис, който е заклет фен на „Панатинайкос“ и кръстосва улиците на Атина с колело, може би ще управлява Гърция догодина. Дали това няма да е поредната гръцка трагедия…