Останки от древна риба разказват за еволюцията на зрението

За първи път са открити фосилизирани пръчици и конусовидни клетки, които помагат на хората да виждат, казват изследователи. Откритието сочи, че подобни очни клетки са съществували в продължение на най-малко 300 милиона години и че древните риби, в които са открити, вероятно също са различавали цветове, смятат учените.

Човешкото зрение разчита на пигменти, които поглъщат светлината. Тези пигменти се намират в клетките, известни като пръчици и конуси. Конусите са чувствителни към цвета и помагат за възприемането на фини детайли. Пръчиците са по-чувствителни към светлината от конусите, но не са чувствителни към цветовете и отговарят за периферното и нощно виждане. И пръчиците и конусите се намират в един слой от тъкан в ретината.

Myllokunmingia е едно от ранните същества с гръбнак, известни на човечеството. То е притежавало око тип камера, което означава, че зрението датира от най-малко 520 милиона години. Въпреки това, информацията за развитието на зрението е оскъдна, тъй като меките тъкани на окото обикновено се разпадат бързо след смъртта.

За да научат повече за еволюцията на зрението, учените са анализирали изключително добре запазените останки от Acanthodes bridgei – риба на 300 милиона години. Те са открити в Канзас и се съхраняват в Националния музей на природата и науката в Токио. Рибата с дължина около 10 сантиметра е последният известен общ прародител на съвременните баракуди и акули.

Изследователите открили първите фосилизирани пръчици и конуси в тази риба.

„Пръчиците и конусите обикновено не са запазени, защото тези меки тъкани са по-крехки“, казва един от авторите на изследването Генго Танака, палеонтолог в университета Кумамото в Япония.

Учените също така са открили гранули в останките, изработени от еумеланин – пигмент, който поглъща светлината и помага на животните да виждат.

Смята се, че рибата е живяла в плитки води, през които цветовете, най-видими за хората при слънчева светлина, вероятно са били видими и за рибата. Такова зрение може да е било безценно за рибите, тъй като би им помогнало да откриват по-лесно хищници и храна.