5 тайни на коледните дръвчета

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Всяка Коледа християнските семейства по света се събират около вечнозелени дръвчета – истински или изкуствени, за да отпразнуват празниците заедно.

Но това, което празнуващите често не осъзнават, е наистина колко са уникални тези смърчове, ели или борове. В дивата природа вечнозелените иглолистни дървета оцеляват при драстични температурни колебания, растат на невероятни височини и създават екосистеми, които приютяват странни и прекрасни създания.

Ето и няколко тайни за трудния и упорит живот на коледните дръвчета:

Могат да се превърнат в стъкло

Един парти трик, който не трябва да опитвате, ако нямате необходимото оборудване. Пуснете клонка от сибирски смърч (Picea obovata) или бял бор (Pinus sylvestris) в съд с течен азот (-196 градуса по Целзий), като преди това сте изстудили растението до минус 20 градуса по Целзий – и то ще оцелее.

Тази невероятна устойчивост помага на иглолистните дървета в Сибир, където свирепият студ редовно достига минус 60 градуса по Целзий. Как тези растения оцеляват? Дори учените нямат задоволителен отговор на този въпрос.

По всяка вероятност дървесната тъкан се превръща в стъкло. Разбира се, в конкретния случай това означава твърда некристализирана структура – точно като стъклото на прозореца ви, само че изградено от захар, протеин и водни молекули, вместо силициев двуокис.

Преди да бъде замразен, метаболизмът на дървото спада до нулеви равнища, а клетките не получават наранявания от екстремните температури. Когато зимата наближи, дърветата изваждат водата от клетките си във външните тъкани, така че раздуващите се ледени кристали да не напукат клетъчните стени.

Този процес на подготовка за студеното време се нарича „втвърдяване“, а дърветата изглежда разчитат на комбинация от сезонния цикъл на светлината и усещането за температура, за да преценят кога да започнат подготовката си.

Често в тях гнездят тарантули

Далеч на юг от Сибир, от другата страна на света, коледните дървета и тарантулите вървят ръка за ръка.

В южните Апалачи в САЩ смърчовите гори, разположени на над 1600 метра надморска височина, са дом на една от най-малките тарантули – смърчовият мъхест паяк (Microhexura montivaga).

Дълъг едва четвърт сантиметър, този кафяв паяк е застрашен и в същото време трудно да бъде уловен. Той живее само на шепа върхове, а дори там се среща в малки общности.

Фрейзъровите ели (Abies fraseri) и червените смърчове (Picea rubens) дават свеж и влажен подслон на тарантулите в иначе каменистата и мъхеста среда. Твърде много слънце би изсушило паяците, а твърде много вода би отмила техните мрежи.

Коледните дръвчета могат и да са сред най-високите

Повечето иглолистни дървета са не по-високи от тавана на дневната ви, но те са едва 10-годишни. При подходящото време и условия обаче, коледните дървета могат да се превърнат в истински гиганти.

Най-високата Дъгласова ела в света например се извисява на цели 99.7 метра над меката горска почва на Куус Каунти, Орегон. Това е най-високото дърво, като изключим секвоята.

Бреговата секвоя, която също е вечнозелена, е най-високото дърво, измервано някога. „Хиперион“, както я наричат хората в калифорнийския парк Редууд, се издига над останалите от своя вид на цели 115.55 метра.

Дъветата вероятно не могат да станат много по-високи. Според учените максималният им размер е между 122 и 130 метра, а след това ще им бъде трудно да изтласкват водата до върховете си.

Създават си собствена екосистема

Дърво, дълго колкото футболно игрище, само по себе си представлява отделен свят. „Върхът на подобни дървета представлява напълно различен биом*“, казва Брайън Френч, професионален катерач в Щатите, посветил живота си на измерване и опазване на най-големите дървета в света.

Това, което открива през годините, са различните биослоеве на дърветата. При някои от най-високите клоните не започват преди 30 или дори 60 метра височина. В основата на дървото почвата е влажна и пореста, докато на върха му вятърът кара всичко живо да измръзне и изсъхне.

Пукнатините и клоните на големите вечнозелени дървета дават подслон за птици като застрашения петнист бухал и бозайници като летящите катерици и червените порове, които могат да създадат цяло поколение, без дори да докосват земята.

Иглолистните могат да се затруднят с климата на бъдещето

Коледните дръвчета са доста адаптивни и могат да растат далеч отвъд родните си почви. Фрейзъровата ела, която достига максималните си размери само в южните Апалачи, се е превърнала в един от най-популярните видове по Коледа в Северна Америка.

Въпреки това изследователите се притесняват, че климатичните промени могат да означават край за вечнозелените дървета. Ако зимите не са достатъчно студени, някои видове могат да не получат достатъчно знаци за събуждане от зимния сън преди пролетта.

Температурите могат и да засегнат растежа. Учените се надяват, че ще могат да измерят максималните и минималните температури, които засягат физиката на дърветата.

Твърде големи жеги могат да навредят на смърчовете, елите и останалите от семейството им, просто защото тези дървета не са създадени, за да издържат на топлина. При около -2.8 градуса по Целзий фотосинтезата им се забавя, а загубата на вода се увеличава.

*Биом (природни зони) са големи съобщества от организми и средата на обитанието им, обхващащи определена географска област с характерен ландшафт и климаксна растителност, обусловени от зонален климат. По същество биомите са големи екосистеми (макроекосистеми). Но явно може да са и микроекосистеми.