Йезидите, които "Ислямска държава" насилва и изтребва

Йезидите, които „Ислямска държава“ насилва и изтребва

Жени от йезидите, взети за заложнички от джихадистите от „Ислямска държава“, се самоубиват, за да не бъдат насилствено омъжени за членове на групировката, съобщи в доклад правозащитната организация „Амнести интернешънъл“.

Хиляди мъже, жени и деца от етническата общност бяха пленени от сунитските екстремисти при настъплението им в Северен Ирак през юни. Съобщава се, че много от мъжете са били убити или принудени да приемат исляма.

Жените често били давани на джихадистите като трофеи или продавани като секс робини, посочва „Амнести“ в доклада си „Да избягаш от ада“. Около 300 жени и деца успели да избягат от лагерите на „Ислямска държава“, а към 40 са отговорили на въпроси на „Амнести“ за доклада.

Джилан била 19-годишна, когато тази година била пленена от джихадистите. По-късно семейството й научило, че тя се е самоубила.

„Бяхме 21 момичета в една стая, две от тях бяха много малки, 10-12-годишни. Един ден ни дадоха дрехи, които приличаха на костюми за танци. Казаха ни да се изкъпем и да облечем тези дрехи“, разказва 20-годишната Луна.

„Джилан се самоуби в банята. Тя си преряза вените си и се обеси. Беше много красива. Мисля, че знаеше, че ще бъде отведена от някой мъж и затова се самоуби“, спомня си Луна, която успява да избяга.

Други от спасилите се разказват, че били бити, малтретирани, подлагани на мъчения и изнасилвани. Някои момичета били давани на мъже, които вече имали съпруги, включително чуждестранни бойци от западни страни, присъединили се към „Ислямска държава“.

Оцелелите казват, че някои иракчанки – съпруги на джихадисти – съчувствали на язидските момичета, но били безсилни да се намесят. Някои обаче улеснили бягството им. „Тя ни беше повече от майка. Никога няма да забравя тази жена, тя спаси живота ни“, разказват момичета за местна жена, която с риск за живота им помогнала да избягат.

Кои са йезидите

Общността на йезидите стана известна извън Близкия изток заради зверствата на „Ислямска държава“, поставила във фокуса на световните медии тази малка етническа група хора. Според различни източници техният брой е между стотина и 500 000 души, разпръснати в североизточните райони на Ирак и Сирия и югоизточна Турция.

Като повечето местни религии тук като друзите и алауитите, не можеш да станеш йезид, трябва да се родиш такъв. Йезидите се описват като поклонници на бог, каквото означава и наименованието на общността, взето от съвременния персийски език „ized“. Вярата им е сложна за разбиране от хора извън общността.

Според BBC заради нейната тайнственост я свързват със зороастризма и неговата тъмна/светла страна и дори култ към слънцето. Въпреки че светилищата им обаче имат знака на слънцето и гробовете им сочат на изток към изгрева на слънцето, те имат и много елементи от християнството и исляма.

Децата се кръщават с осветена вода от свещеник. На сватби той разчупва хляб и дава половината на булката, а другата на младоженеца. Булката, облечена в червено, посещава християнски църкви. През декември йезидите постят три дни, преди да пият вино. На 15-20 септември извършват ежегодното поклонение на гроба на шейх Ади в Лалеш, северно от Мосул, където те извършват ритуални измивания в реката. Освен това практикуват жертвоприношенията на животни и обрязването.

Техният бог – т.е. върховното същество, което почитат, е известно като Йяздан, той е Творец на света и на толкова високо ниво, че не може да бъде пряко почитан. От него произтичат седем велики духа, от които най-великият е Паунът Ангел, известен като Малък Таус – активен изпълнител на Божията воля.

Паунът в ранното християнство е символ на безсмъртие. Малкият Таус се смята за божието алтер его, неразделна част от него и в този смисъл религията на йезидите е монотеистична. Йезидите му отправят молитви по пет пъти на ден. Другото му име е „Шейтан“, което е арабското име за дявол и поради това радикалните сунити от „Ислямска държава“ наричат Йезидите „деца на дявола“.

Йезидите вярват, че душите преминават в последователни телесни форми (превъплъщение) и че постепенното пречистване е възможно чрез постоянно прераждане, което прави излишен ада. Възможно най-лошото за йезидите е да бъдат изгонени от общността, тъй като това означава, че душата им никога няма да може да прогресира. Преминаване към друга религия също.

В отдалечените райони на Югоизточна Турция, които са близо до сирийските и иракските граници, техните изоставени села започват да се връщат живота, с нови къщи, които строят самите общности. Много йезиди се завръщат от изгнание, след като турските власти ги оставят необезпокоявани.

Въпреки векове на гонения, йезидите никога не са се отказали от вярата си, свидетелство за тяхното забележително чувство за идентичност и сила на характера. Ако успеят да се измъкнат от Ирак и Сирия, гонени от екстремистите, най-вероятно ще се заселят в Югоизточна Турция, където са оставени да живеят, така както техните убеждения и вяра им диктуват.

Фотографът Robert Leutheuser снима йезидите и техните общности от 7 години. Неговите уникални фотографии могат да се разгледат тук.