Бареков 2020

Снимка: БГНЕС

Да обобщим: След 2-месечно лидерство на парламентарна група евродепутатът Николай Бареков вече е лидер само на себе си. Е, и на партията си ББЦ, но това също търпи промяна.

Не защото на Бареков му липсват качества, а защото макар и моралният му набор да е ампутиран, той, който предизборно мачкаше Бойко Борисов „като хлебарка“, е адаптивен като хлебарка.

Субект, който за по-малко от година се превърна от водещ на тв предаване в собственик на проценти в евровота и парламентарните избори, междувременно шумно разбърквайки без грам скрупули всевъзможни партийни утайки, за да ги издигне до каймак. Не „капут“ (както го нарече Борисов в оня разговор в Банкя), а факир.

Голям праз, че собствената му парламентарна група го е остракирала. Това е естествен продукт на взаимодействието, протекло между партия „Лидер“ на Ковачки, част от Барековата (до днес) коалиция и ГЕРБ. Тримата „лидер“-и в парламента подкрепили национализацията на вторите пенсии, предлагана от ГЕРБ и прегърната от ДПС – срещу нов 5-годишен лиценз за ТЕЦ „Бобов дол“, притежаван от техния партиен бос, дарен в деня на гласуването от енергийния регулатор.

Бареков притежава хъс за изява и комбинативност, каквито никой от (до)сегашните му съдружници няма. Нужен му е само финансов гръб, за да впрегне всички кофти качества от народопсихологията на „материала“ – келепирджийство, раболепие, безпаметност и наивност, и да вдигне за живот какви да е политически мъртъвци.

Той вече си издейства сладка 5-годишна командировка в Европарламента. В такъв интернационал площадният и телевизионен цар няма други задачи, освен периодично да вдига врява по въпроси от „национална важност“. Той ще се прикрепя към всеки такъв, ще изразява мнение – в Европарламента и пред българските телевизии. А онези медийни собственици, които катализираха преображението му от медийна какавида в политическо имаго, ще се погрижат в следващите години името му да отеква във всички кътчета на родината. Той ще бъде надлежно отразяван в една голяма група печатни и електронни медии.

По ключови теми европейският консерватор ще мимикрира като социалдемократ и защитник на онеправданите. Ако Брюксел реши да накаже София за нещо, той ще размахва пръст и в двете посоки, според случая. По въпроси, касаещи усвояването на еврофондовете, вероятно ще се изказва като последна инстанция – ще валидира това си право с факта, че подопечният му Светлин Танчев е шеф на парламентарната комисия по същото, и ще е своеобразен телемост между Брюксел и София.

И няма да проспи тези 5 години като Слави Бинев. Дотогава ще се смени поне още едно правителство, но поколението избиратели ще е кажи-речи същото, а още известен брой нормални хора ще е напуснало пределите на страната. Ваятелите на медийния му образ може да добавят към патриотичния му драматизъм и политическо лустро, да смекчат надрусания взор и безсрамната логорея, и да добавят британски аристократизъм за цвят от престоя му в групата на консерваторите.

И след това ще се върне в България, където му е мястото – като журналист или политик, няма значение. Вероятно и като двете. Всичко ще е забравено и простено – това, че е бил (или още е) всеяден като хлебарка вече няма да прави лошо впечатление и няма да изглежда долно. Услужливи политически анализатори ще отдадат първоначалната му безпринципност на грешка на растежа и дефектите му ще бъдат превърнати в ефекти. От отпадък той ще бъде рециклиран в нещо полезно – някому.

Като какъв ще се яви – проекто премиер, президент или патриарх, ще видим. Сигурно е само, че това не са последните му избори, защото докато е живо „задкулисието“, което го роди, бъдеще за него винаги ще има.