НАСА планира летящ град край Венера

Снимка: НАСА

Макар напоследък погледите на земляните да са съсредоточени в Марс, учените от НАСА обмислят иновативни концепции за постоянно присъствие на човечеството в атмосферата на Венера в огромен летящ град.

Всички се стремят да изпратят хора на Марс. Според учените от много години това е единствената стъпка – предимно заради условията, близки до тези на Земята. Химичният състав на нейната атмосфера е най-близо до нашия в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.

Освен това и средната температура на Червената планета не е така студена – все пак минус 63 градуса по Целзий. А както Земята, така и Марс имат големи полярни шапки, състоящи се главно от вледенена вода.

Но какво да кажем за най-близкия ни съсед Венера? Тя действително изглежда като „сестра“ на Земята. Толкова, че често я оприличават на неин близнак, макар зъл и яростен. Двете планети са подобни като размери, маса, плътност, гравитация и състав. Тогава защо не опитваме да откараме хората там? Причината вероятно се дължи на атмосферните и климатични условия – почти като в ада.

Най-горещата планета е от цялата Слънчева система, като температурите й достигат до 465 градуса по Целзий – достатъчно горещо, за да разтопи олово. Освен това Венера е обгърната от много плътна атмосфера с облаци от токсична сярна киселина, а налягането на повърхността й е близо 90 пъти по-силно от това на Земята.

След всичко това можем спокойно да кажем, че повърхността на Венера е забранена зона. Но защо да не заселим атмосферата й?

Над въпросното облачно покритие ситуацията е друга. На височина от около 50 км над повърхността на Венера условията са близки със земните, като дори гравитацията е съвсем малко по-слаба от по-ниските нива.

Температурата е 75 градуса по Целзий, но в замяна колонията ще е под атмосферната защита от слънчевата радиация. Всъщност нивото на защита ще е сходно с това да се живее в Канада, коментират от НАСА.

НАСА и Центърът за изследвания Лангли вече имат идеи за бъдещи мисии. Учените имат и разработена концепция – High Altitude Venus Operational Concept (HAVOC).

Това е комбинация от ракета и дирижабъл, който ще може да „виси“ над облаците в продължение на 30 дни. Роботизираните съоръжения ще бъдат дълги по 30 метра, докато пилотираните могат да достигнат цели 131 метра. Техните животоподдържащи системи ще се захранват от слънчеви панели.

През това време учените ще могат да изучават Венера отблизо. Постепенно ще може да се създаде постоянно присъствие на хора на Венера, които да живеят в своеобразен летящ град. А докато това се осъществи, ще можем да погледнем и към други планети – и технологии.