Президентът иска 3 месеца дискусия за пенсиите

Президентът Росен Плевнелиев.
Снимка: БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев е разтревожен от обсъжданата радикална промяна на пенсионния модел, която днес влиза за първо четене в парламента и предлага 3-месечен срок за обществено обсъждане на промените в тяхната цялост. Няколко работодателски организации вече го призоваха да наложи вето на промените, ако бъдат приети от 43 НС. ГЕРБ вече даде знак, че са готови на отстъпление от първоначалните си идеи, договорени единствено със синдикатите.

Това се казва в становище, разпространено от прессекретариата на държавния глава във връзка с поправките в Кодекса за социално осигуряване, предложени от ГЕРБ и прегърнати от синдикатите. Една от промените предвижда прехвърляне на втората пенсия на част от хората, родени след 1958 г. от частния им пенсионен фонд към НОИ. ГЕРБ твърди, че така ще даде на хората „право на избор“, но всъщност поправката предвижда те да получат право на избор за обратното – да си запазят партидата в частен фонд и ако не го направят, парите им автоматично да се прехвърлят в НОИ.

„Необходимостта от пенсионна реформа е безспорна и мерките, които се предлагат за реализиране, следва да бъдат задълбочено анализирани, да бъдат придружени от предварителна оценка на въздействието, да бъдат обяснени разбираемо на обществото и да бъдат обсъдени със социалните партньори“, смята Плевнелиев.

„Предлаганите с проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. на Кодекса за социално осигуряване по своята същност представляват не просто мерки за стабилизиране, а сериозна промяна на модела на пенсионноосигурителната система, действащ от 2000 г. Такива сериозни концептуални промени следва да се извършват при спазване на принципите на социалния диалог, следва да са придружени от анализ на очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, се казва още в становището му.

Държавният глава споделя идеята, че гражданите трябва да бъдат насърчавани да бъдат активни по отношение на своя живот и своето бъдеще, визирайки идеята на ГЕРБ, че частните пенсионни фондове трябва да са активни сред младите хора и да се афишират, за да не бъдат разпределяни те към някой фонд на случаен принцип.

В същото време Плевнелиев смята, че тази теза не е последователно защитена и правото на избор е ограничено от въвеждането на безвъзвратна еднократност в избора на гражданите да се осигуряват само в Националния осигурителен институт без възможност в последствие да изберат универсален пенсионен фонд.

В още по-голяма степен това важи за младите хора, които за първи път се включват на пазара на труда. „Възможността в рамките на едногодишен срок да направят избор или при липса на такъв автоматично да се осигуряват в НОИ до края на живота си без право на замяна, не гарантира свободата на избор“, изтъква президентът.

Президентът призовава управляващите да осъзнаят най-голямото предизвикателство пред осигурителната система в България – липсата на доверие. Индикация за това е и огромният брой българи, които не плащат своите социални осигуровки. Ето защо държавният глава призовава за отговорен дебат в търсене на устойчиво решение в предложения тримесечен срок, в резултат на който да бъде представена, придружена с оценка на въздействието, цялостна концепция от мерки за решаване на двата основни проблема – стабилността на осигурителната система и повишаване на адекватността на пенсиите.

Не било национализация, най ми било демокрация

„Думата „национализация“ е спекулация. Ние даваме възможност на всеки един осигурен в достатъчно дълъг срок да прецени къде и по какъв начин да се осигурява“, заяви председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова пред Нова телевизия.

По думите й готвените промени в пенсионната система не са промяна на модела. „Този плач на така наречените експерти или на десни политици, които казват: „Ние, дами и господа, сме по-умни от вас и сме измислили модел, с който да се осигурявате в този частен пенсионен фонд, защото нямате капацитет да решите къде да изпратите парите си“ – това не е дясно“, каза Стоянова.

„Такъв експеримент с пенсионната система, като сега действащия в България, беше въведен от МВФ в четири страни. Полша и Унгария вече се отказаха от него. В Чехия ще го отменят, остана само България“, каза още шефката на бюджетната комисия.

Промените засягат всички хора, родени след 1959 г., които в момента внасят 12.8% от своя осигурителен доход в НОИ и 5% към универсален пенсионен фонд, избран от тях. Ако не са избрали, това прави работодателят.

„В случаите, в които не са избрали – а това са около 50% от всички, те служебно се разпределят към някой от частните пенсионни фондове. Ако хората не направят нищо, те пак ще бъдат осигурени на две места. Това трябва да се случи от 1 януари 2015 г. до последния ден, в който ще се пенсионират. Възможно е дори година, дори ден преди пенсия да си прехвърлиш личната партида в НОИ, ако виждаш, че иначе по модела с две пенсии ще вземаш по-малка пенсия“, каза депутатката.

Първият вариант на ГЕРБ предвиждаше хората да имат само еднократен доживотен избор дали да запазят вноските си в частните фондове и то само догодина.

„ГЕРБ иска да премине на страната на БСП“, коментира поправката Мария Капон от Единна народна партия. По думите ѝ промените, които гласува Народното събрание относно възможността парите от частните пенсионни фондове да се преместят в НОИ, не са пенсионна реформа, а сриване и разруха на пенсионния модел, които имаме.

„Ако в солидарния фонд има дефицит, което е видно, някой трябва да каже защо е необходимо да влязат пари там. Другото, което трябва да се каже, е има ли проблем с пенсионните фондове?“, каза тя. Капон допълни, че е против частните партиди да отиват автоматично в НОИ. Според нея това би било конфискация.

„Национализацията на фондовете е по-добрия вариант, защото си дайте сметка какво ще се случи на капиталовия пазар. Ще има и много тежки последствия и за тези, които ще останат в частите фондове“, каза Капон.