Стратегията за съдебна реформа е на финалната права

Христо Иванов. Снимка: БГНЕС

Част от мерките в новата стратегия за реформа на съдебната система, приета днес от правителството, изискват промяна в Конституцията, но това не е основание належащите промени в правосъдието да бъде отложени отново. Това заяви правосъдният министър Христо Иванов след днешното заседание на кабинета, на което бе приета предложената от него стратегия за реформа в съдебната система. Предстои тя да бъде внесена за гласуване в парламента.

Като пример за промяна, която минава през промяна на Конституцията, Иванов посочи предвиденото в документа въвеждане на пряка конституционна жалба (гражданите да получат право да обжалват закони пред Конституционния съд, което в момента е в правомощията само на парламента и президента). „Но това е дългосрочна мярка около, която има доста висок консенсус“.

Друга част от мерките обаче, като разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, могат да се направят и с поправки в Закона за съдебната власт, и с промени в Конституцията, посочи той.

Има мерки, като разделението на ВСС, които в зависимост от сложни технически нюанси могат да се направят по мое убеждение и с промени в Закона за съдебната власт, и с промени в Конституцията, каза той.

„Няма спор, че ако се направят с промени в Конституцията ще се позволи много по-съществена преработка на модела на ВСС, каквато, според него, безспорно е нужна. Но, има форми, в които това може да се направи само на законодателно ниво. Въпрос оттук нататък е на фино политическо моделиране и на разговор за какво ще съберем подкрепа“, каза Иванов.

„Разбирам, че има много хора, които се надяват по този начин да пратим разговора в десета глуха. Разбирам, че сега не е много удобно директно да излезеш срещу съдебната реформа и да се окажеш неин опонент, хитрината, която се измисли, че казваме – по принцип не е лоша идея, но това изисква промяна в Конституцията и може би Велико Народно събрание, а може би и преместване на България с няколко градуса на картата, за да е ясно, че започваме от нулата“, каза министърът.

И продължи: „Но, реформа ще има, подразделение на ВСС така, че да осигурим наистина решенията по чувствителни теми, засягащи независимостта на съда да се взимат от мнозинство, което е
съставено от съдии, избрани от съдии. Тази формула има ясна политическа воля да бъде приложена и тя ще бъде приложена“.

Според Христо Иванов, реформата ще отключи въпроса за самостоятелното управление на прокуратурата, ясното носене на отговорност от един колективен орган (ВСС) и ще направи много по-малка тежестта на политическата квота така, че „тя наистина да влезе в ролята си на коректив, а не на тъмна материя, която определя всички процеси“.

Има много сериозен смисъл в тази мярка, въпреки, че се опитват да я подценяват, каза още министърът на правосъдието.

Позицията на Иванов бе подкрепена от вицепремиера Меглена Кунева: „Да се оправдаваме с това, че е необходима промяна в Конституцията е първата стъпка, следващата стъпка ще бъде някой да каже, че е необходимо Велико Народно събрание. По думите им ще ги познаете“, каза тя.

Всъщност, нейният съпартиец в „Движение България на гражданите“ – юристът Даниел Вълчев коментира, че по-„чистият“ начин за реформирането на ВСС е именно чрез промяна в Конституцуията. „Ако се тръгне по другия път, рискът е ясен. Може да бъде сезиран Конституционният съд и неговото решение не може да бъде предварително разгадано“, заяви Вълчев в коментар за БГНЕС.
„Реформатор не е онзи, който говори за реформи, а този, който ефективно успява да направи реформи. Много е лесно да кажеш, аз исках да направя реформа, но Конституционният съд ми я отмени“, заяде се задочно юристът с Реформаторския блок (който излъчи правосъдния министър).

Другата промяна, предлагана от правосъдния министър – за намаляване на политическата (парламентарната) квота във ВСС, пък задължително ще мине през промяна в основния закон, защото в него ясно е описано кой каква част от членовете на съдебния съвет избира, посочи Вълчев (ВСС се състои от 25 члена, трима от които – главният прокурор и шефовете на ВКС и ВАС са негови членове по право. Съдебната власт излъчва 11 от членовете и 11 се избират от парламента – бел.ред.).

Второ, ако ВСС се раздели на две само чрез законови поправки, остават технически въпроси: в коя от колегиите ще са членовете, избрани от парламента, те съдии, прокурори или следователи ще са, и т.н.