Влакче, което спира дъха. Завинаги

Дизайнерът представя творението си

Смъртта е ужасяваща, тъй че защо да не я направим вълнуваща? Това е целта на “Euthanasia Coaster” (Влакчето на евтаназията) е гигантски одървящ проект, целящ да преведе пътниците през серия от екстремни спускания и лупинги, които да ги доведат до еуфория и после да ги убият, лишавайки мозъка от кислород.

Това страховито изобретение е рожба на литовския инженер Юлийонас Урбонас, който го проектирал през 2010 г. за докторската си дисертация по Дизайн на взаимодействието (Interactions Design) в Кралския колеж по изкуствата в Лондон, пише американският сайт Ozy.

Урбонас, който развил сантимент към увеселителните паркове, работейки години в един такъв, видял в този хорър сценарий възможност за един алтернативен ритуал на смъртта, тласкащ хората към отвъдното – „хуманно, с финес и еуфория“, както казва той. Всъщност, никой още не е построил влакчето, освен като умален модел.

Ето как трябва да работи най-необичайният метод за самоубийство. Първо, пътникът минава дълго, бавно изкачване от над 500 метра, което му дава няколко минути да „превърти лентата“ на живота си и да премисли още веднъж решението си. На върха пътуващият към отвъдното ще има време за молитва или въздушна целувка към близките (или застрахователя) си, преди да напусне бутона „Падане“ и да пропадне в дълго, стръмно спускане, последвано от първия 360-градусов лупинг. Точно тук повечето хора би трябвало да умрат. Според Урбонас, движейки се със 100 метра в секунда (360 километра в час), пътникът би трябвало да изпадне в безсъзнание от гравитационната сила, упражнена над него – заради церебрална хипоксия (недостиг на кислород до мозъка), която често причинява чувство на еуфория.

За всеки случай – ако някой от пътниците не умре на това лобно място, следват други 6 последователни лупинга, които да го довършат.

Влакчето на Урбонас

Построяването на тази структура би било предизвикателство. Влакчето на евтаназията би било три пъти по-високо от най-високото увеселително влакче в света сега – Кингда Ка (в американския град Джаксън, щата Ню Джърси, 139 метра в най-високата си точка – бел.ред.), чието строителство е отнело 18 месеца и е струвало 25 милиона щатски долара.

Разбира се, това звучи кошмарно за човек, който няма желание да мре или за онзи, за когото тръпките, от които ти побеляват кокалчетата или световъртежът не носят наслада. Но за онези, които имат, смята Урбонас, неговото убийствено возене ще осигури по „хуманна“ смърт, не само безболезнена, но дори приятна – като цяло една по-красива смърт. „Това би било един смислен начин да умреш: за падащия това е една безболезнена, ангажираща цялото тяло и ритуализирана машина на смъртта“, казва Урбонас, който смята, че днес смъртта е „разведена“ с културния живот на западното общество и би могла да стане по-значима чрез такъв един ритуал, адаптиран към съвременния свят.

Идеята разгневи групите срещу евтаназията. „Животът на едно човешко същество не може по никакъв начин да бъде отнет „хуманно, с финес и еуфория“, смята д-р Питър Соундърс от организацията Care Not Killing, „и с този метод е по-вероятно последното усещане да е за непреодолимо виене на свят и страх“.

Концепцията за смесването на смъртта и забавлението изглежда пресилена даже на хората, занимаващи се с грижа за терминално болни в последните им мигове, и на защитниците на евтаназията. „Такава машина няма нищо общо с истинската евтаназия“, казва Дерек Хъмфри, президента на организацията Euthanasia Research & Guidance. „Добрата смърт е вкъщи, със семейството и с доктор подръка, който да облекчи болката“.

Не е изненада, че идеята не е привлякла инвеститорски интерес, въпреки че вероятно един ден ще бъде увековечена в някой футуристичен филм на ужасите. Общественият дебат за правото да умреш е достатъчно разгорещен и без опита да превърнем смъртта в шоу.

Самият Урбонас подчертава, че като артист никога не е имал намерение с творението си да насърчава или отказва някого от асистирано самоубийство, а просто да предложи „храна за мисълта“. И все пак, ако някой неочакван ден обществото прегърне идеята му за погребално возене, казва той, с радост ще дари дизайна си на обществото.