Само бялата риза на Бареков не е метафора

Росен Петров, който напусна партията на Николай Бареков – „България без цензура“, обещал на майката на Николай Бареков да пази честта му.

„Ценя много майката на Николай Бареков и вчера й обещах да запазя честта му. Тя ми се обади по телефона и плачеше, разплаках се и аз. Не искам да стават скандали и самоубийствени войни“.

Както каза преди време Любен Дилов-син, част от коалицията „България без цензура“, но така и неуспял да стане депутат, обещаните от Бареков 250 000 работни места са били „метафора“. Всъщност неточно се изрази. Жива хипербола си е.

Виж, честта на Бареков вече е метафора. Лесно е да пазиш метафора – особено такава като Барековата чест. Виж, по-трудно е да опазиш Волен Сидеров от французи.

Като си помислим, че и Росен Петров, който се кълнеше в Бареков, го остави. Но Росен Петров се е клел и в Бойко Борисов, даже по-първом от Бареков. А от него няма да се откаже.

Днес Петров вече се отрича от общото им (х)айдушко житие-битие с Бареков и казва, че не му е бил дясна ръка. Никога. „Той сам си е и дясна, и лява ръка“, казва Петров, който все пак остава в парламента с всички произтичащи от това благини.

А Николай Бареков остава с мечтата си за бяла риза. И да кръстят на негово име една малка уличка. Е, с бялата риза проблеми няма. Поне това не е метафора. Обаче Петров като гард на чиято и да е чест какво е?